доча̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време доча̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време доча̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време доча̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време доча̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време доча̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време доча̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време доча̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време доча̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време доча̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време доча̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време доча̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение доча̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение доча̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие доча̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие доча̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие доча̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие доча̀квайки - деепричастие доча̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие доча̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие доча̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие доча̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие доча̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие доча̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие доча̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие доча̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие доча̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие доча̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие доча̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие доча̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие доча̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие доча̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие доча̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие доча̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие доча̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие доча̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЧА̀КВАМ, -аш, несв.; доча̀кам, -аш,
св., прех. 1. Чакам някакво действие да се извърши докрай или някакво обстоятелство, момент да настъпи. Гърдьо го слушаше усмихнат, дочака го докато изпие чашата си, след туй изпи и своята. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Марко не я [стрина Вета] дочака да довърши. Той излезе бързо в трема и викна: — Невесто! Д. Талев, СК, 11. Тая вечер щях да се годявам .., едвам дочаках вечерта и се упътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Ядяха и пиеха [хората] и във весело настроение дочакваха започването на големите игри. А. Гуляшки, ЗВ, 133. — А коя е девойката? Сестра ли ти е, невеста ли, що? — попита веднага Момчил, без да дочака отговора. Ст. Загорчинов, ДП, 401. Недей дочаква и зори / върви ори. П. К. Яворов, Съч. I, 39.Виж повече2. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде. Той дочакваше куриера вкъщи и вземаше парите, без да ги брои. Л. Михайлов, Ж, 125. Той беше ме съгледал, та се бе повъзпрял да ме дочака. Т. Влайков, Съч. II, 74. След като се установи, че Въкрил е заложник, тя се примири и се поуспокои. Пленник, ех, нали е жив, нали и войната се свърши, ще чака, колкото и тежко да ѝ е, ще го дочака. Г. Караславов, ОХ II, 475. Но тя не забрави оня ран предизгрев слънце, в който другарките ѝ.., дочакаха насред село рейса. Н. Каралиева, Н, 130. И с колко много радост аз дочаках / писмото ти едва дошло у нас. М. Петканова, Ст, 120. // Посрещам. Жътварите го [дядо Костадин] дочакаха изправени. Димитър беше начело. К. Петканов, СВ, 102. На другия ден Свищов бил честит да дочака и императора Александра — една година нещо след смъртта на Ботева! Ив. Вазов, Съч. ХI, 40. Малки облачета в бухнати дантелени гащи се строяваха, за да дочакат своя слънчев господар. Н. Хайтов, ШГ, 193. // Причаквам. А имаше и по-тежки случаи, когато някоя разярена куковчанка дочакваше мъжа си зад някой ъгъл и с думите: „Откъде идеш, мръснико?“ започваше да издевателствува над неособено трезвата му физика... Т. Данаилов, РВ, 11.
3. Прен. Доживявам до определен момент или до някакво събитие. Ала една зимна нощ, кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите ѝ ръце, домиляха ѝ пак земни теглила, закръсти се, замоли се — да ѝ продължи Бог дните, поне Пасха да дочака. П. Тодоров, И I, 43-44. Сватбата ни стана голяма и шумна:.. А когато обрядът свърши и се заизреждаха да ни поздравят, при мене дойде леля Анастасия: — Еленке — каза тя, — майка ти нема̀ щастие да дочака тази радост — дай аз да те целуна вместо нея... Г. Райчев, Избр. съч. I, 51-52. Аз ще дочакам празника на мойте братя / и размаха на техните крила. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. — Дочаках те и аз, дочаках най-подире / ден с обич оплоден и благодарно тих. Е. Багряна, ВС, 60. дочаквам се, дочакам се страд.