доя̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време доя̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време доя̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време доя̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време доя̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време доя̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време доя̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време доя̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време доя̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време доя̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време доя̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време доя̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение доя̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение доя̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие доя̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие доя̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие доя̀ждайки - деепричастие доя̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие доя̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие доя̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие доя̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие доя̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие доя̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие доя̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие доя̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие доя̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие доя̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие доя̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие доя̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие доя̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие доя̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие доя̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие доя̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие доя̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие доя̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; доя̀м, доядèш,
мин. св. доя̀дох, прич. мин. св. деят. доя̀л, пов. доя̀ж, св., прех. 1. Ям, изяждам и това, което е останало да се яде, изяждам докрай; доизяждам. Хлябът и сиренцето много, много ми се вслаждат! Дояждам ги до троха. Т. Влайков, Пр I, 207. — Кому махаше преди малко, Лина? — съвсем неочаквано попита Методи, като дояждаше бързо десерта си. М. Грубешлиева, ПП, 205. Вечерта мина тихо. Замбин сякаш искаше да каже на гостите си, че му се ще да остане сам. Още докато децата дояждаха, той се дръпна от софрата и изтегли някаква книга. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270. Доядох, без да бързам, студеното телешко и мрачно се понесох към неизвестната маса. П. Вежинов, Б, 9. Влязоха в градината и си избраха една усамотена скамейка. Все така деловито и енергично Бахчевански дояде кифлата си. Ем. Манов, БГ, 225.Виж повече2. Прен. Разг. Изразходвам съвсем, докрай и това, което е останало от пари, имот и под. Повечето от тях дояждаха каквото им бе останало от бащи и деди, някои бяха и съвсем обеднели, но и те държаха за своя господарски назъм — не цапаха ръцете си с чук или с мотика. Д. Талев, ПК, 129.
3. Прен. Разг. Проявявам враждебност към някого и го преследвам, докато го измъча съвсем, докрай; довършвам. — Чавдаров... нощес пак го сънувах — нещо ми се зъбеше... Онзи ме я̀де, я̀де, този ще ме дояде. Ст. Костов, Г, 47. Да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем щем ли в едно време тия и ния кой с каквото може да избием господаря си, който ни е заял и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот, или не. Ив. Унджиев, ВЛ, 196. дояждам се, доям се страд. Те шушнат, споглеждат се трепетни, бледни, / а бърже дояждат се вече последни / прикрити от лани храни. Хр. Смирненски, Съч. I, 90.
◊ Дояждам / доям хляба на някого. Разг. Отнемам и това, което е останало от средствата за препитание на някого, за да мога да го използвам аз докрай. Знаеха, разбира се, че знаеха еничарите за новата войска. И бяха се досетили, че за тях вече не ще има живот, че тия низами ще им доядат хляба. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 413-414.
ДОЯ̀ЖДА МИ СЕ несв.; доядè ми се, мин. св. доя̀де ми се, прич. мин. св. деят. доя̀л ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да ям; прияжда ми се. Как така, да му се дояде на някое дете и да не му дадеш... Кр. Григоров, ОНУ, 12. Така ми се дояде, че пред очите ми започнаха да се явяват тъмни кръгове. Н. Хайтов, ПГ, 97. // Обхваща ме желание да ям точно определено нещо. — Не още, госпожа — отговори свенливо момичето, — няма да си ходя, но ми се доядоха череши, та рекох да си набера. К. Калчев, ПИЖ, 149.
ДОЯ̀ЖДАМ СИ, -аш си, несв.; доя̀м си, доядèш си, мин. св. доя̀дох си, прич. мин. св. деят. доя̀л си, пов. доя̀ж си, св., непрех. 1. Ям още толкова, колкото трябва, ям допълнително, докато се нахраня съвсем. По-настрана стоеше саханчето с пържена сланина с извара. А край него бяха отворени пълни похлупци сирене, готови да ни предложат услугите си, ако ни не стигне другото да си доедем. Т. Влайков, БСК II, 175. Не го оставяше да си дояде и пак го гонеше: „Стига си ял, Калине“. Й. Йовков, ВАХ, 123. Да, каквото и да правех, разговорът на софрата все около мене се завърташе и аз много страдах от това и никога не си дояждах. Бързах да се махна, макар и гладен. К. Калчев, ПИЖ, 57.
2. Изяждам и това, което ми е останало да ям. След неговото излизане ние отново сядаме на паралията да си доядем. Т. Влайков, Пр I, 72.
3. С отриц. н е. Системно не се храня колкото е необходимо. Със сотици хиляди скитат из света хора, които не си дояждат, хора, на които хлябът не стига. Защото нямат пари да си купят. П. Спасов, ХлХ, 321.