дра̀зня - първо лице, единствено число, сегашно време дра̀зниш - второ лице, единствено число, сегашно време дра̀зни - трето лице, единствено число, минало свършено време дра̀зним - първо лице, множествено число, сегашно време дра̀зните - второ лице, множествено число, сегашно време дра̀знят - трето лице, множествено число, сегашно време дра̀зних - първо лице, единствено число, минало свършено време дразнѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време дразнѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение дра̀знихме - първо лице, множествено число, минало свършено време дразнѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време дра̀знихте - второ лице, множествено число, минало свършено време дразнѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време дра̀зниха - трето лице, множествено число, минало свършено време дразнѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време дра̀знех - първо лице, единствено число, минало несвършено време дра̀знеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дра̀знехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дра̀знехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дра̀знеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дразнѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дра̀знещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дра̀знещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дра̀знеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀знещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀знейки - деепричастие дра̀знил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дразнѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дра̀знилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дразнѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дра̀знила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дразнѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀знел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дра̀знела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дра̀знело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дра̀знели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дра̀знен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дра̀знения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дра̀зненият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дра̀знена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дра̀знената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дра̀знено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дра̀зненото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дра̀знени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дра̀знените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 нервирам - дразня - раздразням - раздразвам - подразням - подразвам 2 предизвиквам - дразня - провокирам 3 възбуждам - дразня - раздразвам
- 1. дразня
- - Дразни ме Панго
Виж повече- - Дразня котките
ДРА̀ЗНЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Умишлено предизвиквам у някого с някакви свои действия, думи и др. неприятно чувство или яд, гняв; ядосвам, сърдя. Той беше връстник и приятел на Иван Белин .. и обичаше да му противоречи и да го дразни. Й. Йовков, ВАХ, 158. Скоро момчето свикна да дразни всички съседи. То умееше да подражава говора, вървежа и лошите им привички. Св. Минков, СЦ (превод), 41. // Предизвиквам възбуда, неприятна реакция (у животно). Иван Селският не работи, не оре, не жъне .. Често ще го видите да гони децата около селската чешма, да влиза в някой двор, да дразни кучетата. Елин Пелин, Съч. IV, 261. — В борбата с биковете испанците употребяват червени плащове — хем да ги дразнят, хем да отклоняват ударите! Хр. Смирненски, Съч. III, 93.Виж повече2. За качества, действия, явления — пораждам, предизвиквам у някого нервност, неприятно чувство или усещане; изнервям. В добродушната му веселост нямаше нищо лошо, но тя дразнеше неприятно и можеше да изкара някого от търпение. Й. Йовков, Ж 1945, 160. На Петър му беше неприятно, че тя тъй лесно разрешава всички въпроси, които го вълнуват .., дразнеше го нейната момичешка вяра в хората и живота. И. Петров, НЛ, 155. Мицо започна да кърши пръсти. Тя [Диди] го сепна: — Стига си пукал пръсти, дразниш ме. М. Грубешлиева, ПП, 8. После той отново продължи да се разхожда. Това започна да дразни подполковника. В. Геновска, СГ, 309. — Ти, ти кажи за София .. — Да не мислиш бо-знае що .. Тълпи, трамваи, автомобили — колкото и да свикнеш — дразнят. Никога тишина. Г. Стаматов, Разк. II, 69.
3. С членувано доп. За някакъв дразнител — въздействам на организма или на някой орган, някое сетиво; възбуждам. В две големи баки димеше горещият ошаф, над баките се издигаше бяла пяна. Ароматната кафява течност с набъбналите сливи, месести, сочни, привличаше погледите на момчетата и дразнеше апетита им. Д. Спространов, С, 34. Веднъж Вучо.. ни подгони с дърво. Но миризмата на кебапчетата толкова дразнеше вкуса ни, че нещо не беше в състояние да ни пропъди. Г. Белев, ПЕМ, 59. Но всичко във физиономията ѝ показваше кокетка безгрижна, занята с желанието да дразни погледите чрез всяко свое мърдане, дума, ухилване. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. Войници / в престилки облечени, с дълги лъжици / разбъркваха топлата каша. Димеше / прозрачната пара и дразнеше леко / глада на момците, от път уморени. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 45. То [кафето] утолява глада, помага на уморения да се укрепи, възбужда мисълта, като дразни мозъка. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Приятен, апетитен мирис дразнеше обонянието.
4. Предизвиквам у някого вълнение, неспокойствие, възбуда; възбуждам. Пък ми се харесва и туй у жените, .. гдето се стремят да се харесат.. Приятно ме дразни. Елин Пелин, Съч. IV, 130. Богомил я [Лида] гледаше. Дразнеше го особеният лъх във въздуха около нея — и погледът. Такива очи не е виждал — тя цяла се топеше в тях. Г. Стаматов, Разк. II, 165. Лицето ѝ .. особено много му се понрави. Нейните обли гърди, които се очертаваха смътно под гънките на сивата памучна блуза го дразнеха. На два пъти той премери тънкия ѝ строен кръст. Т. Караславов, ОХ I, 450. — На вратата на банята в апартаментчето на Виолета видях една раирана хавлия .. Тази хавлия дразнела поета така, както червеният цвят дразни бика. Й. Попов, БНО, 126.
5. Предизвиквам неприятно или болезнено усещане в даден орган. Само лютивият дим на кандилото продължаваше да дразни очите ми. А. Михайлов, ДШ, 13. Понеже слънцето блещеше силно и ослепителни отражения от осветените червени, жълти, сини и разноцветни сипеи .. силно дразнеха очите, Калчо си сложи големи черни очила. Елин Пелин, ЯБЛ, 62. От виното ли бе, простинала ли беше или от големия шум, но на утрото старата се събуди с натежала глава. Краката и ръцете ѝ бяха отмалели, коленете я боляха, нещо я дразнеше на гърлото. Г. Караславов, Тат., 234. От хладка вода чловеку ся кръти да блюва, зачтото тя не дразни нервите така, както топлата. КН, 1873, кн. 5, 12. // В съчет. с у х о, у ш и. Предизвиквам недоволство, неудовлетворение при слушане. Техният [на чичеронетата] френски грубо дразнеше ухото и аз изпитвах едно неприятно чувство, както бива при слушането на лошо изпята песен. Стр. Кринчев, СбЗР, 357.
6. С членувано доп. Предизвиквам или засилвам някакво чувство, желание, означено с допълнението; разпалвам, възбуждам. Тя беше забелязала, че той се вълнува, отговаря ѝ накъсо, като че чака удобен момент да заговори за нещо по-важно .. Това дразнеше любопитството ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Поклонница на Евгений Сю и старите романисти, които така необуздано бяха дразнили младежкото ѝ въображение, тя бе запазила особена склонност към бунтовниците, влюбените и към дръзките непокорници. В. Геновска, СГ, 286. Той [турчинът] в разказа си умееше да дразни фанатизма на простите селяци. ВБ, 1876, бр. 40, 157. дразня се I. Страд. от дразня. По-строго наказание не намираха за политично да му наложат. Не трябваше да се дразнят духовете. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 198. II. Взаим. от дразня в 1 знач. Какво му даваше [на Андрей] основание да иска от този човек повече? Може би въпросите му? Не, въпросите само го дразнеха, те просто взаимно се дразнеха, без да искат и без да знаят защо. А. Наковски, БС, 66.
ДРА̀ЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам неприятно усещане или чувство от нещо (думи, действия, факти); нервирам се, ядосвам се. Дразнех се, че вместо очаквания разговор за нещо радостно, за чувствата ни — разговорът стана някак делови и неприятен. П. Славински, ПЩ, 147. Никола ставаше още по-нервен, лесно се дразнеше. Й. Йовков, Разк. I, 47. Той се дразнеше от дребни неуспехи, страдаше и не спеше по цели нощи, ако в някоя антология е поставен по-назад, ако критиците хвалеха друг писател повече от него. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Той.. захвана пак да се дразни и озлобява от нея, да се сърди и възмущава. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 251.
2. За орган на тялото — получавам, причинява ми се неприятно нервно усещане, нервна възбуда от някакъв дразнител. От пробитите кюнци димеше, усещах как се дразни носът ми .. Ние кихахме, ала сънят натежаваше и повечето заспиваха веднага. Кр. Григоров, Н, 197.
3. Рядко. За някакво усещане, чувство, мисъл — засилвам се, активизирам се, възбуждам се. Юбилярът наистина имаше неестествен апетит, който се дразнеше още повече от пълната трапеза, рядко изобилна и безгрижна като днес. Бяха започнали наздравиците, полушеговити, посипани с иронична сол. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340. Долино райска, тихи кът щастливи! / .. / тъга и радост светска теб е чужда / и врявата на жизнената битва. / А твойте самотий са тъй омайни, / и тук фантазията тъй се дразни! Ив. Вазов, Съч. II, 191.
ДРАЗНЯ̀ ж. Диал. Дразнене (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.