дра̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време дра̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време дра̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време дра̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време дра̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време дра̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време дра̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дра̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дра̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дра̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дра̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дра̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дра̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дра̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дра̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дра̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дра̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дра̀свайки - деепричастие дра̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дра̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дра̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дра̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дра̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дра̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дра̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дра̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дра̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дра̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дра̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дра̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дра̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дра̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дра̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дра̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДРА̀СВАМ1, -аш, несв.; дра̀сна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. дра̀снат, св., прех. 1. Прокарвам веднъж или няколко пъти нещо остро (острие, нокти и др.) по някаква повърхност, при което обикновено остава тънка следа, рязка. — Ей на, тук е драснато! Кой го драсна — питам? С нокът е остъргано. Ст. Даскалов, ЕС, 194. Пръстът на Ванко отново замърда. Драсна с нокът: цимент, студент цимент. Къде се намира и живее ли още? М. Грубешлиева, ПИУ, 273. Къс по къс ща да разкъсам тялото на тогова .., който му кожата само драсне. Н. Бончев, Р (превод), 101. Отведнаж на малката маскирана и добре залостена вратичка се чу сподавено скимтене, глух безсилен лай. Остри нокти драснаха силно няколко пъти и някакво тежко еластично няло се строполи с тежка въздишка. Елин Пелин, Съч. V, 28. // Стесн. Прокарвам веднъж или няколко пъти върха на кибритена клечка по страните на кибритена кутийка, за да се получи пламък. Бащата потърси кибрит на високата лавичка под гредата. Драсна. З. Сребров, Избр. разк., 61. Драсвам клечка кибрит и запалвам събраните привечер сухи съчки. Сл. Македонски, ЕЗС, 11. И съдията затръшва пътната врата, минава в тъмното през двора, напипва разкривената дървена стълбица и драсва кибрит да си светне по пътя. К. Константинов, ПЗ, 92.Виж повече2. Написвам, отбелязвам или нарисувам набързо, без старание нещо, обикновено малко по количество (кратък текст и под.). Секретар-бирникът, .., приведен върху ъгъла на бюрото, сякаш беше задрямал. Отвреме навреме като че се сепваше, драсваше си нещо върху разтворен бележник и отново, облакътен, се отпущаше, като се преструваше, че слуша. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253. Стотелов драсна по средата на написания с красив и мъжествен почерк документ едно разкривено „да“. Д. Добревски, БКН, 18. — Дай, свате, една кутия цигари и кибрит и ги драсни на тефтеря, че нямам дребни! Чудомир, Избр. пр, 162. На двайсти трябва да представя проекта си за язовир .., искат го срочно, а аз още една чертичка не съм драснал! Ст. Даскалов, ЕС, 152. // Разг. Написвам, съчинявам набързо обикновено без старание (писмо и под.). Те кога ще се решиш да ми драснеш една картичка? Три месеца вече нищо не съм чул за тебе. Ем. Манов, ДСР, 330. Успокой се и ми кажи имаш ли вести от Бистра .. — Драсва по няколко реда веднъж в месеца. М. Грубешлиева, ПИУ, 233.
3. Ранявам леко. — Вашият Танас го ранили днес .. — Драснали го — отвърна троснато и сухо Киро. Г. Караславов, ОХ III, 458. драсвам се, драсна се. I. Страд. от драсвам. II. Възвр. от драсвам в 1 и З знач. Котаракът се изправи и вторачи в плъха жълтите си очи. Нему все още му се струваше, че сънува. Драсна се с лапата по ухото да разбере, че е буден. О. Василев, УП, 10. III. Взаим. от драсвам в 1 и З знач. Деца, играйте си, но не се драскайте по лицата.
◊ Драсвам / драсна кибрита на нещо. Разг. Запалвам, подпалвам нещо. — Това са вашите данъци, които дължите на общината. Това са глобите и нарядите, .. Съгласни ли сте да ги изгорим? — .. Драсвай му кибрита! — обади се бай Камен от средата на тълпата. К. Калчев, ЖП, 475. Никой няма да ти попречи да драснеш кибрита на някакво партийно знаме. В. Йосифов, Избр. тв I, 245.
ДРА̀СВАМ2, -аш, несв.; дра̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Бързо, обикн. с бяг напускам някое място, за да избягам от някаква опасност; хуквам, побягвам, духвам, драскам2. Казвам му, че през прозореца няма как да се скочи, .., но ще го преведа през задната врата. Докато аз отварям на полицията, той ще драсне през градината. Й. Радичков, ББ, 75. — Де ще улучиш в тъмното! — вдигна рамене Чорни. — Не е то шега работа .. Ако не улучиш — ще драсне с велосипеда — иди го гони. П. Вежинов, НС, 255. Кога ся случи на пътник да обядва в полето, близо до дръвя, на които има маймуни, .. ще му раздърпат обеда. А освен това и ако сполучат да отвлекат нещо, те издалеч го дразнят, кривят му ся, показват му отвлеченото и бягат или драсват въз дървото нагоре, щом рече той да ги наближи. Пч, 1871, кн. 1, 9. Сбутах коня послед хи [ѝ], / драсна мома, побягна. Нар. пес., СбНУ XLVII, 123. // Със следв. съюз д а и глаг. б я г а м. Внезапно, стремително побягвам; спускам се, хуквам. Видят ли го да се зададе, овчарчетата замръзваха на местата си. Някое изпускаше захапаното парче хляб, а ония, които по-скоро се свестяват от вцепенението, драсваха да бягат. Кр. Григоров, ОНУ, 54.
2. Избягвам1 (в 4 знач.), измъквам се (във 2 знач.). Студентът, малко посмутен от това, че при влизането си не бе забелязал двама свои професори, сега се поклони и към нас, отвори пак така чевръсто и драсна навън. Д. Калфов, Избр. разк., 291. Някой стеснително забелязва, че санким нали така е забранено на шофьорите в работно време да се дава [алкохол] .. — Айде стига! — пресича той обадилия се, — чунким ти не си драснал от работа и смучеш тук като помпа... Сп. Йончев, ВН, 1. Откакто ми каза, че в чантата има милион и половина, все кроя планове как да те очукам и да драсна през гората, а като попадна в Атина или пък в друг някой гръцки град, никак няма да ми е лошо с тая пара. Сл. Македонски, ЕЗС, 95.