дръглѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * дръглѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дръглѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дръглѝва - единствено число, женски род, нечленувано дръглѝвата - единствено число, женски род, членувано дръглѝво - единствено число, среден род, нечленувано дръглѝвото - единствено число, среден род, членувано дръглѝви - множествено число, нечленувано дръглѝвите - множествено число, членувано
ДРЪГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много слаб, изпосталял, мършав; дръглест.
Дръгливото конче я теглеше с мъка, а господарят му го биеше и псуваше безмилостно. Д. Димов, Т, 224. Надявах се да видя тука вече насъбрани най-хубавите, прочутите коне на селото, а заварих дръгливите кранти и кокалести кобилки на най-големите бедняци. Д. Калфов, Избр. разк., 239. Нивите бяха слаби, но и воловците кретаха по лехите толкова слабосилни и дръгливи, че често пъти падаха от немощ в браздите. А. Каралийчев, С, 176-177. Откъм завоя в уличката се зададе дръглив сиромашки пес. Т. Харманджиев, КЕД, 77. Той беше облечен в бяло хъшовско облекло, добре прилепнато на дръгливото му тяло. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 90.Виж повече