душѐвен - единствено число, мъжки род, нечленувано душѐвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член душѐвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член душѐвна - единствено число, женски род, нечленувано душѐвната - единствено число, женски род, членувано душѐвно - единствено число, среден род, нечленувано душѐвното - единствено число, среден род, членувано душѐвни - множествено число, нечленувано душѐвните - множествено число, членувано
ДУШЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вътрешното, психическото състояние на човека, до неговата душа (в 1 знач.).
Гледаме ги [вилите] ние с Кольо, а сърцата ни се пълнят с душевна радост. Като че сме в деветия кръг на рая. Ив. Остриков, СБ, 4. Какво кара хората да изпадат в такива нечовешки състояния? Какво необикновено и страшно нещо променя така рязко поведението им? Не можеше да си обясни. Сам той никога и при никакви случаи не можеше да загуби душевното си равновесие. П. Вежинов, БГ, 117. И чорбаджи Стоил .. ех .. не е крив: дал пари, иска си ги .. В своята душевна простота и честност Богдан даваше право и на Стоила. Хр. Максимов, СбЗР, 27-28. Чичо Сава ни изведе извън съдебната сграда, помъкна ни обратно през адвокатската улица и все по-яростно нападаше радикалите. Личеше, че настъпва нещо в душата му. И сега ние присъствувахме на този душевен прелом. К. Калчев, ПИЖ, 90. Той имаше нужда от душевна почивка. К. Величков, ПССъч. I, XVII. Сичкото това Николчо говорил без волнение и без душевна борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 62.Виж повече◊ Душевна болест. Силно нервно разстройство, което засяга и разсъдъка. Дядо Мито, който бе доста стар човек, напоследък бе запрял още повече. При това и някаква душевна болест го беше налегнала. Т. Влайков, Съч. II, 116.