дълговрѐменен - единствено число, мъжки род, нечленувано дълговрѐменния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дълговрѐменният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дълговрѐменна - единствено число, женски род, нечленувано дълговрѐменната - единствено число, женски род, членувано дълговрѐменно - единствено число, среден род, нечленувано дълговрѐменното - единствено число, среден род, членувано дълговрѐменни - множествено число, нечленувано дълговрѐменните - множествено число, членувано
ДЪЛГОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни,
прил. Остар. Който трае, съществува, обхваща много време; продължителен, дълговремешен. Те вървяха и приказваха живо, весело, като двама добри приятели, срещнали се подир дълговременна раздяла. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 115. Създаването на българските училища бе плод на дълговременна настойчива борба. Г. Бакалов, Избр. пр, 251. Беше свикнал да си говори сам и гласно да изказва мислите си — навик, усвоен от дълговременен самотен живот из горите. Ем. Станев, ПЕГ, 42. Дълговременното робувание дало е доста опит на славяните, за да знаят да ся възползуват от обстоятелствата, които ще благоизволят за тяхното освобождение. ДЗ, 1868, бр. 17, 65. Цяла година,.., тии [занаятчиите] се скитат по чужбина,.. и едвам през година или две, се завръщат у дома си, гдето преседяват по един или два месеци, не като за почивка от дълговременните си трудове, а за нови напрегвания. Ст. Шишков, ЖБ, 24.Виж повече