дъ̀рт - единствено число, мъжки род, нечленувано дъ̀ртия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дъ̀ртият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дъ̀рта - единствено число, женски род, нечленувано дъ̀ртата - единствено число, женски род, членувано дъ̀рто - единствено число, среден род, нечленувано дъ̀ртото - единствено число, среден род, членувано дъ̀рти - множествено число, нечленувано дъ̀ртите - множествено число, членувано
- 1. дърт
- - Като дърт циганин
Виж повече- - На дърт гъз зелен бъз
- - На дърто дупе дрънкало
ДЪРТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Пренебр. Който е на много години, който е достигнал до старост; стар. — Дърта глупачка съм аз — започна да се укорява тя [бабата], — приказвам си каквото ми дойде на ума. К. Калчев, ПИЖ, 24. Дъртата му леля [на Дине], която му бе дала на свободен наем една стая в своя мрачен апартамент, дрезгаво нареди да се пренесе голямото огледало от тъмното антре във фоайето. Д. Бегунов, ЧОД, 11. — Не стига, че си е разбил коляното, а пък и не дава да го лекуват! За глигани ще ходи — не си гледа дъртите кокали! К. Петканов, П, 84. — Твое ли е това дете? — попита Евгени. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20.
2. Остар. Само в сравн. и превъз. степен. Който е по-голям или най-голям по възраст. — Много ми харесват нашите момчета, каза ми бай Ганьо, като изгледа играющите [на карти и на табла] .. Ето, например да речем, онова момче, по-дъртото, видите ли го? Дето играе на отуз-бир. Ал. Константинов, БГ, 72.
3. Разг. Ирон. Пренебр. Който има дълъг житейски опит, затова умее да се възползва от всяка ситуация изгодно и да намери изход от всяко трудно положение; опитен, изкусен, обигран. Когато дойдоха на една поляна, за миг Кума Лиса съвсем друга стана. Кресна и завика дъртата хитрана, та горките гъски ужас ги обхвана. С. Ангелов, ХЛ, 9-10. Трябваше да се върне и каже на Балашов да потули делото на оня дърт пергишин в някое чекмедже. К. Колев, М, 59. Дъртата реакция направи много, за да дойде на власт.
4. Като същ. дъ̀рт<ият> м., дъ̀рта<та> ж., мн. дъ̀рти<те>, обикн. членувано. Разг. Пренебр. а) Стар човек; старият, старата, старите. — Каквото правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно.. момче, търти и то подир старите и опитни мливари. Ц. Гинчев, ГК, 70. — Нали ви наблюдавам — меко пипате... А те са вълци, тях ги оправя само едно — мъртвата хватка! — татко, ти пак захвана своята... — беззлобно го прекъсва Динков, майка му го подкрепя, усмихната покровителствено: — Дърто, стига, че ще те вземат на подбив.. Пък и не могат да се нахранят като хората. Др. Асенов, ТКНП, 255. б) Бащата, майката, родителите. — Ти къде работиш? — В един склад за дърва, водя книгите... Ами какво да правя, бай Анастаси, дъртият няма, на кого да се надявам? Ем. Станев, ИК I и II, 143. — Па каквато е дъртата, и дъщерите ѝ са това. Т. Влайков, Съч. II, 96. — Е, па, Стойно, снахо, стара съм, моме .. Ние, дъртите, колкото можем. Каквото докачите от нас. Кр. Григоров, Р, 139.
◊ Говоря (приказвам) като дърт<о>.