егоѝзъм - единствено число, нечленувано егоѝзма - единствено число, членувано - непълен член егоѝзмът - единствено число, членувано - пълен член
ЕГОЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. Поставяне на личните интереси над всичко и незачитане, пренебрегване на интересите на другите и на обществото; себелюбие, себичност. Противоп. алтруизъм.
„Любите друг друга!“ Суетен позив! Ушите го възприемат.., но сърцата остаят безотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм. Ив. Вазов, Съч. ХII, 150. Егоизмът му [на Чукурски] стигаше до неблагоразумие. Всички знаеха, че той беше отказал да приеме на работа дори човека, който го беше пренесъл на гръб през границата, когато Стамболийски преследваше забогателите от войната. Д. Димов, Т, 137. Аз не те заслужавам, Мария. С всеки изминат ден се убеждавам, че съм възпитан като егоист и егоизмът е в кръвта ми. Й. Попов, СЛ, 166. Ще бягам вече ази от тоя град коварен, / .., / де страстите върлуват и егоизми диви. Ив. Вазов, Съч. I, 72.Виж повече— От фр. égoïsm през рус. эгоизм. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.