еднозву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано еднозву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член еднозву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член еднозву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано еднозву̀чната - единствено число, женски род, членувано еднозву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано еднозву̀чното - единствено число, среден род, членувано еднозву̀чни - множествено число, нечленувано еднозву̀чните - множествено число, членувано
ЕДНОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е еднообразен, равен по звук, по тон; монотонен, еднотонен.
Затихваше цялата планина, заслушана в звънките песни на славеите, които заглушаваха дори еднозвучния шум на реката долу, в долината. Д. Талев, И, 629. В дъното — манастир с тесни прозорчета. Еднозвучен мълвеж се носи оттам, подобно ромон на подземен поток. К. Константинов, ПЗ, 224. Някакъв щурец в градината повтаряше своята еднозвучна песен. Цв. Ангелов, ЧД, 12. Прелитаха пчели, носеха се като малки слънца — бръмченето им изпълваше ширинето като равна еднозвучна песен. Д. Спространов, ОП, 13.Виж повече2. Спец. Който е свързан с един и същ говорен звук, в който има едни и същи говорни звуци. Повтарящият се зов в края на всяка строфа и тежките еднозвучни рими към него на -ище (жилѝще, гноище, огнище и пр.) .. — всичко това придава особена, неотразима художествена сила на стихотворението. Г. Цанев, СИБЛ, 171. // Който се състои само от един говорен звук. В японския език има голям брой еднозвучни слогове, значението на които зависи от мястото им в речта и от произнасянето им. К, 1926, бр. 93, 2.