еднозву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано еднозву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член еднозву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член еднозву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано еднозву̀чната - единствено число, женски род, членувано еднозву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано еднозву̀чното - единствено число, среден род, членувано еднозву̀чни - множествено число, нечленувано еднозву̀чните - множествено число, членувано
ЕДНОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е еднообразен, равен по звук, по тон; монотонен, еднотонен.