етѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано етѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член етѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член етѝчна - единствено число, женски род, нечленувано етѝчната - единствено число, женски род, членувано етѝчно - единствено число, среден род, нечленувано етѝчното - единствено число, среден род, членувано етѝчни - множествено число, нечленувано етѝчните - множествено число, членувано
1 благороден - етичен - високоетичен - високоблагороден 2 морален - нравствен - порядъчен - почтен - етичен 3 морален - нравствен - етичен
ЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до етика, който съответства на изискванията на етиката, морала, на нравствеността; етически. В мен все още е останало нещо от едновремешния мечтател за народническо поприще, от „личния нравствен подвиг“, от човека, който се занимаваше с етични проблеми. Ем. Станев, ИК I и II, 346. Детските пиеси решително спомагат за развитието на актьорската фантазия, за облагородяване на чувствата, за изграждането на здрави, етични отношения. Т, 1954, кн. 5, 15. Мойсей е автор на един от най-старите законници в историята на човешките общества — така наречените „Десет божи заповеди“. За нас те са прекалено елементарни, но на времето са играли огромна роля в етичното възпитание на народите... П. Вежинов, СП, 113. Християнството, макар и най-съвършената етична система, иска твърде много жертви за нашето време. Р, 1926, бр. 231, 2.
2. Който се отличава с добри, чисти нрави, с висок морал, който отразява, изразява нравственост, морал; етически, нравствен, морален.