ЖАД, жадтà, мн. няма, ж. и жад, жàдът, жàда, мн. няма,
м. Поет. Жажда. Жад ме пареше, виждах над себе си бистра вода, че капе, а не можех да протегна ръка, та да сбера в шепа няколко капки. Н. Райнов, КЦ, 109. – Мила моя, звездице моя – шепне той. Ръцете му, свикнали да опъват лък и поводите на буйни жребци, сега с трепет галеха къдрите ѝ. Гласът му трептеше в нега и жад, та той сам не можеше да го познае. М. Смилова, ДСВ, 115. Ще отнеса във гроба свой / светът невидим на поета, / жадът неутолени мой / и песнята си недопета. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 135. На людска завист чужд. Далеч от всяка корист. За знания гори с неугасима жад. В. Марковски, ПЗ, 328.Виж повече– Други форми: жъд (остар., поет.) и жед (диал.).