жа̀дно -
ЖА̀ДНО нареч. 1. По начин, присъщ на жаден1, със силно желание за пиене.
Аз се спуснах към камъните, да намеря такава спасителна локвица. И за щастие, намерих три, из които жадно изсмуках водата заедно с песъчинките на дъното им! Ив. Вазов, Съч. ХV, 146. Погледът му падна върху кладенеца. Найден приближи, отмести капака настрана, изтегли вода и пи жадно. Г. Райчев, ЗК, 123. Той затваря очи и несъзнателно пак вдига шишето и гълта жадно, бързо и уплашено. Елин Пелин, Съч. I, 69. От време на време приготовляваше лимонада и я поднасяше към напуканите му устни, които я изпиваха жадно. Д. Димов, ОД, 238.Виж повече2. Разш. Като гладен; лакомо. Между хората, които стояха прави, изпъкна изведнъж един мъж. Той беше без шия и плешив и ръфаше жадно парче хляб. Ст. Загорчинов, ЛСС, 123. Хвърли парче хляб в езерото, за да подмами лебеда. Царствената шия се завираше във водата и жадно търсеше парчетата. К. Калчев, ДНГ, 150-151.
3. Прен. Със силно желание, с жажда, с копнеж. Аз те не чакам прималяла, както някога, не впивам жадно очи в навалицата и не търся да се мернеш отсреща, на плочника, и отдалече да ми замахаш със сламената си шапка. Г. Райчев, Избр. съч. I, 48. Той снимаше сламената си шапка и почваше жадно и шумно да пуши. Елин Пелин, Съч. III, 47-48. Баранов звучно откъсна устни от нейните, отдалечи главата ѝ, загледа я жадно, стана и посегна да изгаси лампата. Х. Русев, ПС, 48. Насядаха на столовете сред двора и дядо Стойно захвана да ги разпитва. Питаше жадно, питаше за всичко. С. Северняк, ИРЕ, 71.
4. Диал. С гл. съм в 3 л. ед. и при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва жажда. – Кажи бе, чиче. – Ще ти кажа, ако ми донесеш една стомна студена вода. Много ми е жадно – сякаш съм ял жаби. А. Каралийчев, ПГ, 36.