жа̀рко -
ЖА̀РКО нареч. 1. С излъчване на силна топлина.
Той не бе слушал много внимателно, слънцето в тази гола, лишена от сенки долина грееше тъй жарко, че човек трудно можеше да събере мислите си. В. Константинов, П (превод), 120. Слънцето жарко пече. / Слънцето буди листата. / Бърза тревата, тъче / черга за теб на земята. Д. Методиев, ШТ, 13.Виж повече2. Прен. С възторг, със страст; пламенно, буйно. Лудият избирател пак се яви и хвана Хрисантова жарко за ръката и втренчи поглед в него. Ив. Вазов, Съч. VI, 198. – Братя! – каза той жарко и изреди с поглед брадясалите четници. Ст. Дичев, ЗС I, 498. Като приветствуваме най-жарко високоуважаемите госпожи в Болград за тяхното отечестволюбие, ний им желаем и добри сполуки. СПл, 1876, бр. 3, 12.
3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има горещина. В двора беше шумно и жарко, около каруците и край конете шътаха слуги. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 18. б) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой усеща горещина. Стана ми жарко.