живѐя - първо лице, единствено число, сегашно време живѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време живѐе - трето лице, единствено число, сегашно време живѐем - първо лице, множествено число, сегашно време живѐете - второ лице, множествено число, сегашно време живѐят - трето лице, множествено число, сегашно време живя̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време живя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време живя̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време живя̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време живя̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време живѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време живѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време живѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време живѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време живѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време живѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение живѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение живѐещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие живѐещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие живѐещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие живѐеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие живѐещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие живѐещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие живѐещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие живѐещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие живѐещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие живѐейки - деепричастие живя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие живѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие живѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие живя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие живя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие живя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие живя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие живѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие живѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие живѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие живѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие живѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие живѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
1 живея - преживявам 2 живея - обитавам - населявам 3 живея (прен.) - издържам се - изхранвам се - прехранвам се - препитавам се
- 1. живея
- - В Рим живял, папата не видял
Виж повече- - В Цариград живял, царя не видял
- - Да живееш от боб до череши
- - Да живееш от Бъдни вечер до Коледа
- - Да живееш от Бъдни вечер до Божик
- - Да живееш от „добро утро” до „добър ден”
- - Да живееш от карпузи до грозде
- - Да живееш от тикви до кратуни
- - Живей, коньо, за зелена трева
- - Живея в облаците
- - Живея като куче под стряха
- - Живот <си> живея
- - Късно живея
- - Няма да живея с камъните
- - Няма да живея със Стара планина
- - Бей гиби, живея
- - Да не е света без хора, живея
- - Като бей, живея
- - Като бъбрек в лой, живея
- - Като кукувица, живея
- - Като куче, живея
- - Като куче<то> и котка<та>, живеем
- - Като кърлеж в куче ухо, живея
- - Като подгонен звяр, живея
- - Като птичка божия, живея
- - Като сврака на драка, живея
- - Като Симеончо преди Девети, живея
- - Като снаха и свекърва, живеят
- - Като цар, живея
- - Като царче Симеонче, живея
- - На широка нога, живея
- - Пет за четири, живея
- - С орлите, живея
- - Живея през една врата
- - Сиромах е дявола, че живее самичък
- - Събирам, като че ще живея два свята
- - Тате носи, мама меси <да живей, живей труда>
- - Трупам, като че ще живея два свята
- - Живея на чужд гръб
- - Живея от лой
- - Покрай вас арменци живеят ли?
- - Живея по малко
ЖИВÈЯ, -èеш,
мин. св. живя̀х, прич. мин. св. деят. живя̀л, -а, -о, мн. живèли, прич. мин. страд. живя̀н, -а, -о, мн. живèни, несв. 1. Непрех. Съществувам като организъм, като своеобразна биологична форма на движение на материята, на която са вътрешно присъщи явленията раждане, обмяна на веществата, размножаване и др. Противоп. умирам. – Искам да умра, дядо. Не мога да живея. Не съм вече човек за тоя свят. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 81. – Защо не умрях аз, та той да живееше да разпаля народа със словото си и с примера си!... Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 13. – Видиш ли, човек не само убива дивеча, но го и закриля... Нека си живее, нека си ходи. Ем. Станев, ЯГ, 38. Неговата Христинка не живя да ѝ се радва и да я види мома. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 8. „Раждаме се – да живеем / и живеем, за да мрем.“ Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 24. Ето – аз дишам, / работя, / живея / и стихове пиша / (тъй както умея). Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15. ● Обр. И градината диша с облекчение, живее: череши, сливи, ябълки, подлагат на слънцето гъстите си клони и млади листа. Й. Йовков, ПГ, 215.Виж повече2. Непрех. и прех. Обикн. с обст. поясн. за време. За живо същество – съществувам определено време, съществуването ми трае до определен момент или през определен период; просъществувам. Той беше живял петдесет години на този свят. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 83. „Хей, Стоян бабà, догде ходиш ти из тоя гюл и догде ядеш белия мед, много години ще живееш ти още.“ Ц. Гинчев, ГК, 41. – А сега съм стар, понякога ми се струва, че цял век съм живял, и в мислите ми няма хубост. А. Гуляшки, ЗР, 185. – Кукувице прокобнице, кажи ми колко години ще живея? Елин Пелин, Съч. ІІІ, 144. И днес още по рейса Европа – Южна Америка сноват непрекъснато благообразни господа и питат най-наивно, по колко години живеят делфините. Св. Минков, ДА, 27-28. Да кажем, сега ми окачат въжето / и питат: / „Как, искаш ли час да живееш?“. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. Живея дълъг живот. ● Живял-недоживял. Поет. Недолюбили, някои – и нелюбили, живели-недоживели, момичетата полагат пред олтара на родината своята младост. Д, 2006, бр. 104 [еа].
3. Непрех. Само с обст. поясн. за начин. Прекарвам цялото си съществуване (от раждането до смъртта) или известна част от него по определен начин, при определени условия; преживявам. Младен живя в разкош и доволство само за себе си. Д. Немиров, ДР, 73. – Истина, гледал съм по божа правина да живея, ама кой ме пита. Елин Пелин, Съч. І, 31. Цели десет дни дядо Пенко живя в треска. С часове седеше пред прага на къщурката си и чакаше да се зададе от пътя Илийчо. М. Грубешлиева, ПП, 193. – Вижда се, че си интелигентен момък, живял си между хора. Л. Стоянов, Х, 81. Той си живял както знае, а тя – както намери. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 38. Ловчанци живеят под заплахата, че турците могат всеки момент да разкрият тайната около нападението. Ив. Унджиев, ВЛ, 309. Живея в безпътица. Δ Живея в самота. Δ Живея като крез. Δ Живея на воля. Δ Живея притеснено. Δ Живея скотски. Δ Живея в робство. Δ Живея в постоянна тревога. Δ Живея уединено. Δ Живея модерно. Δ Живея добре. Δ Живея под непрекъснат тормоз. Δ Живея нашироко. Δ Живея в нелегалност. Δ Живея в страх. Δ Живея в плен. Δ Живея в нищета. Δ Живеем в мир и разбирателство. Δ Живея в безопасност. Δ Живея настрана от другите. Δ Живея в безделие. // Имам богато, охолно съществуване. Ако се трудиш и ако работиш – добре ще ти е, ще живееш, ако не – ще теглиш... Елин Пелин, Съч. І, 55. – Хората живеят, разполагат. Г. Стаматов, Разк. І, 78. – Имам си доволно всичко, живея. Й. Йовков, Ж 1945, 207. // Имам разнообразен, интересен, изпълнен с удоволствия живот. Не, мене днес не ми .. не ми е мило / за теб, о роден край! Защото страх ме е, че младост мина, / преди да съм живял. К. Христов, Т, 46. // Прех. Обикн. със същ. ж и в о т и съгл. опред. Прекарвам съществуването си по начин, изразен от значението на прилагателното. Той се беше оттеглил в своята вила – на пет километра от Анверс и в града се говореше, че живеел напълно усамотен живот. П. Спасов, ХлХ, 8. Като млад мъж с черна развяваща се от вятъра брада идва Майсторът в село Шишковци. Повече от 25 години остава той тук, сред хората, живее техния живот, радва се с радостите, скърби със скърбите им. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 61. Не цъфтях аз в комфорти сред дойки / загрижени, / и разглезен детски живот не живях. Хр. Радевски, П, 7.
4. Непрех. Обикн. с обст. поясн. за място. Прекарвам цялото си съществуване (от раждането до смъртта) или известна част от него на определено място; обитавам. Рада от много години живееше под един покрив с Хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 66. Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Ал. Константинов, БГ, 39. Осъдените затворници, които живееха в долния кат, пълнеха двора със своя шум, който идеше на широки вълни до нас. К. Величков, ПССъч. І, 138. А тая къща беше вече нейна къща, сега тук тя беше господарката. Тук ще живее до края на живота си, тук ще роди детето си. Д. Талев, И, 413. Живея на воденицата. Δ Живея в собствена къща. Δ Живея в колиба. Δ Живея на края на селото. Δ Живея при черквата. Δ Живея на площада. Δ Живея в столицата. Δ Живея на тавана. Δ Живея на село. Δ Живея наблизо. Δ Живея при родителите си. Δ Живея в общежитие. // За животни – въдя се на определено място; обитавам. – Това езеро е най-голямото ни, и в него риба не живее... Ив. Вазов, Съч. ХV, 65. Кашалотите живеят на малки стада главно из тропическите морета и океани. К, 1963, кн. 1, 38.
5. Непрех. Понякога с предл. от или с. Разполагам със спечелени с труд или по друг начин материални средства, за да съществувам; прехранвам се, препитавам се. Нима не вижда, че макар мелницата да не работеше, той все пак има с какво да живее – има си градината, има пчели, кокошки. Й. Йовков, ВАХ, 170. – Аз не мога да остана без служба! Аз трябва да живея... Ив. Вазов, Съч. ІХ, 146. В града наистина също имаше хора, които живееха от същия занаят на вуйчо му, но те като че ли малко по-иначе разбираха работата си. Кр. Велков, СБ, 24. – Аз и мама живеем от капиталите, които моят покоен баща ни остави... Ив. Мирски, ПДЗ, 176. Принуден съм да живея от литературни трохи. Ето, виждаш, това е нерадостната съдба на писателя. СбАСЕП, 80. Живее само със заплатата си.
6. Непрех. С предл. с. Цялото ми съзнание е завладяно от чувство, мисъл, идея, спомен и под., погълнат съм всецяло от нещо. Странно нещо: ние вече толкова дни живеехме с една мисъл, говорехме само за едно – войната, скорошната война. Й. Йовков, Разк. ІІ, 96. Наскоро след това лелята умря. Но и до смъртта си тя живя с утехата, че все пак за лоши дни на нея ѝ остана най-хубавата и най-скъпата част от имота. Г. Караславов, ОХ І, 24. Някога и някъде тоя човек си е купил билет от лотарията и месеци наред е живял със скромната мечтица да спечели малко пари. Св. Минков, РТК, 189. Няколко поколения вече живеят с очарованието на тая възвишена поезия. И от истински съвременен поет Яворов се превръща в поет на всяко време. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 14. Аз ще живея с тези мънички минути, / тъй дълго чакани, и минали тъй скоро. Е. Багряна, ВС, 17.
7. Непрех. Намирам се в определени отношения (добри или лоши) с някого, с когото имам съвместно съществуване. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. – А с мъжа си как живеете? – попита той. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 285. Не бяха двама братя, като два работни вола, кротки, добри, да живеят, да се поминават с чест. Й. Йовков, ВАХ, 137. Бях готов да се простя с всички мечти за наука и да си остана в село като учител, само и само за да мога да се оженя за Сладунка Белилова; кроех си цели планове, как ще се наредим, как ще си живеем и ще се обичаме. Ил. Волен, МДС, 16-17.
8. Непрех. Разг. С предл. с. Намирам се в полова връзка с някого. Борис бе живял с друга жена, но не беше познал магията на любовта такава, каквато беше всъщност и каквато се разкри сега пред него. Д. Талев, ГЧ, 324. – Тъй лесно няма да се отървеш от мене. В ръцете ми си. Ти си лоша жена. На цялото село ще кажа, че си живяла с мене. К. Петканов, ОБ, 25. – Преди десетина дена чух пред едни порти – за нас приказваха. Че баща ми с чужда жена живеел. А. Каменова, ХГ, 51. – Разправят из селото – Селвинка не била чиста... Живяла с някой си в града, ама той я изоставил. Ц. Лачева, СА, 62.
9. Разш. Непрех. За идея, мисъл, спомен, чувство и др. – има ме, налице съм; съществувам. В много неща миналото живееше у дяда Давида. Преди всичко неговият кон: това беше великолепно животно, каквото днес рядко може да се види. Й. Йовков, ПК, 179-180. У Диманов пък живееше мисълта, че без военните нищо не може да се направи. В. Нешков, Н, 359. Павел беше хубавецът, най-здравият физически и духовно. В него живееше романтиката на младостта ѝ [на майката], мечтата за силния мъж. Д Димов, Т, 220. Царете, тълпата, мръсните тирани / да могат задуши гордото съзнание, / гласът, който вика, мисълта, що грей, / истината вечна, що вечно живей, / измислиха всякой по една секира / да уморят всичко, дето не умира. Ив. Вазов, Съч. І, 173. Да живее мирният труд – великият вековен създател на земните блага! Г. Кирков, Избр. пр І, 46.
10. Прен. Непрех. За качество, способности, талант – съществувам скрито у някого, не съм се изявил. Художникът обаче живееше в него и той намери сега сгода да осъществи една своя любима мечта – да види, че и в България се заражда изкуството. К. Величков, ПССъч. І, ХІV. живее се безл. от живея (в 1-6 и 8 знач.). „Чудно хубаво е да се живее – мислеше съботникът, съвсем забравил за задгробния живот.“ П. Вежинов, НС, 98. Да се живее със заплата на тези години, макар и със заплата на главен прокурор, беше доста трудно. Г. Караславов, Т, 5. – В Пловдив добих една службица. Ей, боже, починахме си там, рекохме: тук ще се живее, тук ще се мре. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 45. – Я гледай хорските мъже. Жените им облечени, всичко оставили на слугините си, а те ходят, където си искат. Живеят модерно. Сега така се живее. Елин Пелин, Съч. ІV, 150-151. Тежко, брате, се живее / между глупци неразбрани. Хр. Ботев, Съч. 1929, 13.
◊ В Рим живял, папата не видял; в Цариград живял, царя не видял. Книж. Ирон. За човек, който е пропуснал да извърши най-важното или да забележи най-очевидното. Да живееш от боб до череши (от карпузи до грозде, от тикви до кратуни); да живееш от Бъдни вечер до Коледа (от Бъдник до Божик, от „добро утро“ до „добър ден“). Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Още малко време да си жив, скоро да умреш (клетва). Живея в облаците. 1. Възприемам нереално действителността, неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Израсъл в немотия, постигнал положението си с голям труд, той никога не живееше в облаците и всяка негова постъпка беше плод на дълго обмисляне. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси. Майка му, живяла в облаците от рождение, след банкрута на баща му трябваше най-после да се научи да харчи по-малко. Живея ден за ден. Разг. Живея без мисъл, без грижа за бъдещето, без перспективи. – Ти можеш да живееш само тъй, ден за ден, и аз съм била голяма глупачка, дето се надявах, че ще се промениш. Б. Райнов, ДВ, 178. Живот <си> живея; живота си живея. Разг. Намирам се при много благоприятни условия, имам всички условия за добро съществуване. Когато се върна у дома си [майката], тя се провикна към мъжа си: – Вземи дряновицата и върви да докараш тук дъщеря ми. Аз съм я учила живот да живее, а не да робува. А. Каралийчев, СбХ, 104. – Добре сте се спрели тука – рече Гурко, като се оглеждаше. И река има, и трева. Живеете си живота. Ст. Стратиев, СВМ, 144-145. Късно живееш. Жарг. Ирон. 1. Научаваш с голямо закъснение нещо или съобщаваш като новина нещо, което отдавна е известно на всички. – А къде е баща ти? С аламана? – Късно живеете – засмя се Клео. – Аламанът влезе в кооперацията. Сега татко е капитан на РеКе... Ем. Манов, БГ, 32. 2. Изоставаш по начина на живота си и по възгледите си от съвременниците си. – Дон Кихот си ти, братче, смешен си! Късно живееш! Тарас, СГ, 66. Няма да живея с камъните (със Стара планина). Диал. Няма вечно да съм жив, да си поживея сега.