жѝво -
1 енергично - живо - пъргаво 2 бързо - живо (прен.) - пъргаво - чевръсто (разг.) - игриво - подвижно 3 бързо - весело - живо (прен.) - игриво - алегро (спец.)Виж повече
Виж повече
- 1. живо
- - За живо и за умряло
ЖЍВО нареч. 1. С проява на жизнени сили, енергия, жизнерадост; бодро, енергично.
Трамваят спря на „Света Неделя“ и Ванко скочи живо. М. Грубешлиева, ПИУ, 239. Най-напред вървяха мълчаливо група мъже, а около тях прескачаха и се гонеха живо децата на Борово. Кр. Велков, СБ, 106. Ще изтича зад някое дърво ситно и живо като катеричка и след няколко секунди ще изскочи оттам съвсем невиждан старец. П. Михайлов, МП, 117. Митко живо се ръкува с всички. М. Марчевски, МП, 120. Той тръгва да догони стадото си, усмихва се, крачи живо из високата трева. Й. Йовков, ВАХ, 151. // Изразявайки жизненост, оживление, бодрост. Той беше тъй слаб, че изглеждаше станал от смъртно легло, но очите му светеха живо и лукаво под ясноочертаните извити вежди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Черните му очи блестеле някак си живо и весело. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 63. Другото му око гледаше бодро и живо. Й. Йовков, ВАХ, 93.Виж повече2. Обикн. като заповед. С бързина; бързо. Амбо сякаш това чакаше – тичешком отиде при първожреца и му извика силно, за да го чуят всички: – Стани, куче! Свали седемте пояса на мъдростта! Живо! Ти не си достоен да ги носиш – не! М. Марчевски, ОТ, 448. Доцков попипа пистолета си и тръгна към изхода. Павлов замота крака след него. – Живо, живо! Срок имате само пет минути! Живо, дураци! Д. Добревски, БКН, 184. – По-живо, по-живо! – подканяше го Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 180.
3. С най-активно участие; активно, дейно, енергично. Ние в Главния щаб също най-живо следяхме правителствените ходове. П. Илиев, ЛВ, 276. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 46. Промяна в курса се чувствува дотолкова, доколкото видният юрист и общественик, заангажиран живо в черковния въпрос, не споделя стопановедските склонности на Богоров и пренебрежението му към абстрактното или историческото знание. М. Арнаудов, БКД, 37.
4. С оживление; оживено, разгорещено. Улиците бяха оживени. Рядкото събитие беше възбудило хората. Те излизаха край портите и живо коментираха. Х. Русев, ПС, 187. Всички тия чудновати работи привличаха любопитните дечурлига, които се трупаха и живо тълкуваха службата на тия всевъзможни предмети. Елин Пелин, ЯБЛ, 11. Радуш заговори живо и чевръсто. Й. Йовков, Разк. І, 110. Те вървяха и приказваха живо, весело. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 115. // Със силен глас, който изразява жизнерадост, енергия, наблягане върху предмета на разговора или възражение; силно, разгорещено. – Но аз му казах – живо подзе Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 21. – Тая жена за мен беше твърде много – каза той тихо. – Тая жена е хубава, но не е за теб – живо възрази Корфонозов. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 222. – Пред съда не мога да говоря нито за фашистка диктатура, нито... – Защо да не можеш? – прекъсна го живо Ленков и пак се покашли. М. Грубешлиева, ПП, 279. – Но ако иска, ако иска... – каза Ванков и живо добави: – Все пак някой трябва да отиде, трябва. Д. Талев, И, 526. // Със силен звук, който изразява жизнерадост, веселие и под. Живо и въодушевено надува Стоян своя меден кавал. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 7. Но изведнаж и звъненето стана по-живо и триумфално и лицата светнаха от радост. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 120.
5. Със силно въздействие върху психиката; въздействащо, дълбоко, силно. Пяха [излетниците] и песента: „О, аз съм англичанка“. И тая песен тъй живо ме трогна. Ив. Вазов, ПЕМ, 135-136. Ответ ми даде: „Учи мъдростта, / че който е по-съвършен, по-живо / усеща скръб и радост, щастие и беда.“ К. Величков, Ад (превод), 65.
6. С голямо умение и образност, така че да увлича слушателя, читателя; изразително. През време на тия угощения той ставаше словоохотлив. Разказваше живо и увлекателно как отлитат на юг пъдпъдъците. Ем. Станев, ЯГ, 31. Без съмнение, тая [Славянобългарската история] живо написана книга е била твърде интересно четиво за българина. Б. Пенев, НБВ, 60.
7. С големи подробности, като наяве; ясно, ярко. Той живо си представи малката и пъргава Севастина, чиста и спретната, с леки трапчинки на кръглото ѝ миловидно личице. Д. Ангелов, ЖС, 37. Образът на Славка се изпречи живо пред него и почна ред по ред да му напомня едно щастливо минало. Елин Пелин, Съч. І, 137. Особено живо помня няколкото седмици, които прекарах тогава в Етрополе. К. Константинов, ППГ, 275. Беше си внушил, че колкото по-живо си представя всичко, толкова по-леко ще го изживее. Ем. Станев, ВТВ, 5.
◊ Живо-здраво. Разг. Благопожелание за здраве, обикн. при поздрав. Той казал обикновеното „добре дошле“ и не повторил друго. – Живо-здраво, бай Иване! Не ма ли познаваш, – казал един от пътниците. З. Стоянов, ЗБВ I, 281. На живо. 1. В съчет. с виждам, гледам и под. Непосредствено, не на снимка, на филм, по телевизията и под. (виждам). – Кой е Елин Пелин? Посочихме го. Тогава селянинът дръпна ръката на стария писател и я целуна. – Толкова много сме чели от тебе – и аз, и децата. Та сега да те видим на живо!... А. Босев, СбАСЕП, 265. Видях космонавта на живо. 2. В съчет. с режа. Без да оставям поле (режа) илюстрация, корица и под. По живо <и> по здраво. Разг. 1. В съчет. с отивам си, тръгвам си и под. Благополучно, без затруднения (отивам си, тръгвам си). Имаше го Индже за приятел и прати да му кажат да престане да граби и да си върви по живо, по здраво. Й. Йовков, СЛ, 143. Отишъл си турчинът по живо, по здраво, а имането си останало. З. Сребров, МСП, 58. – Влезте, починете във воденицата. Горе има соба, дето държа празни чували и други партушини. Там никой не влиза. Па довечера по живо, по здраво ще си тръгнете. О. Бояджиев, П, 15. 2. Благопожелание за здраве, обикн. при изпращане, сбогуване. Да видим ще се разберем ли с тебе, отче, или ще си кажем сбогом, по живо и по здраво. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 160-161.