жлъ̀ч - единствено число, нечленувано жлъчта̀ - единствено число, членувано
ЖЛЪЧ1, жлъчтà, мн. няма, ж. Силна ненавист, омраза; злоба, язвителност; злъч1.
В миг всичките му закани и обвинения, цялата му жлъч, обида и накърнено достойнство, се стопи и в душата му остана едно-единствено чувство – огромно и задушаващо. Л. Станев, ПХ, 77. Касабов говореше сдържано, дори почтително, ала в сивите му очи имаше стаена жлъч като у зло куче. Х. Русев, П3, 278. Написа и няколко пропити с жлъч и възмущение фейлетона, с които силно бичуваше тогавашния насилнически режим и твърде неприкрито жигосваше и самия княз Фердинанда. Т. Влайков, СбАСЕП, 61. Телеграфът съобщава от Париж, че строгото прилагане на закона против конгрегационистките училища е подигнало жлъчта на всичките привърженици на реакцията. Бълг., 1902, бр. 516, 2.Виж повечеЖЛЪЧ2, жлъчтà, мн. няма, ж. Остар. и диал. Жлъчка1 (в 1 и 2 знач.); злъчка1, злъч2. Она леля ревнала, да си дошле дома. Кото си дошла, она си блувнала жлъчта и умре. СбНУ ХLІІ, 449.