заба̀вяне - единствено число, нечленувано заба̀вянето - единствено число, членувано заба̀вяния - множествено число, нечленувано заба̀вянията - множествено число, членувано
ЗАБА̀ВЯНЕ ср.
Отгл. същ. от забавям1 и от забавям се. В известни моменти следва да се пазиш от излишно забавяне, в други – от прекалено избързване. Има въпроси, на които е нужно да се отговаря тутакси, а има и такива, които изискват да се позамислиш. Б. Райнов, НН, 336. Пред тази вадичка девойката спря за момент. Тя се огледа, намери удобно място за преминаване, скочи и хукна пак към могилата, но това забавяне бе решително. Пиронев направи грамаден скок над водата и тъкмо в подножието на могилата я настигна. Г. Караславов, ОХ IV, 376-377.Виж повече