забвѐние - единствено число, нечленувано забвѐнието - единствено число, членувано
ЗАБВÈНИЕ, мн. няма, ср. Старин. и поет. Забрава.
И така нашите приятели теглиха черта на миналото. Браво! Значи, всичко от миналото е предадено вече на забвение. Ал. Константинов, Съч., 207. И ние виждаме как несметна пищност на материална култура, недосегаема глъбина на философска размисъл са бивали срутвани и оставяни в праха на забвението. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 169. А има час – в забвение пълно падам. / Изпитувам блаженство чудно, рядко: / Не чувствувам, не мисля и не страдам. Ив. Вазов, Съч. III, 123. „Пред теб е Флегетон, а Лета лее / вълни си тамо, де простений грях / надежда блага вижда да светлее: / забвение душите черпят в тях.“ К. Величков, Ад (превод), 135. Оставам в забвение. Потъвам в забвение. Отивам в забвение. Намирам забвение.Виж повече