Основна форма: забѝване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

забѝване - единствено число, нечленувано
забѝването - единствено число, членувано
забѝвания - множествено число, нечленувано
забѝванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 забиване - избиване

Резултати от: Речник на българския език

ЗАБЍВАНЕ1

ср. Отгл. същ. от забивам1 и от забивам се. След царския знак с ръка са дадени последователно три ясно обособени звукови момента: затръбяването на тръбите, буйното забиване на литаврите и радостният вик на народа. Л. Георгиев, БР, 208.

ЗАБЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от забивам2 и от забивам се. Само тоягата издаваше равномерно глух, остър звук при всяко забиване в леда. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Съветските волейболисти спечелиха заслужена победа. Те имаха по-добри начални удари, по-точни забивания, но проявиха в няколко случая и колебания. ВН, 1958, бр. 2082, 3.

Виж повече