заболя̀ване - единствено число, нечленувано заболя̀ването - единствено число, членувано заболя̀вания - множествено число, нечленувано заболя̀ванията - множествено число, членувано
ЗАБОЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1.
Отгл. същ. от заболявам1; разболяване. Човешкият организъм е сложен апарат и ако пациентът не помага на лекаря, лекарят мъчно може да установи причината на заболяването. Д. Кисьов, Щ, 453. Кольо тръгна бавно по коридора, забил късогледите си очи в листа. Все му се струваше, че не всичко е открил по нейното заболяване, което настъпи бурно и неочаквано. К. Калчев, СТ, 242.Виж повече2. Само мн. Болест (в 1 знач.). Заболяванията на ставите спадат към тежките заболявания, които дават големи анатомични и функционални смущения. Н. Манчева, ЛФ, 214. Охлаждането намалява устойчивостта на организма срещу заразните болести. То е причина за така наречените простудни заболявания. Анат. VIII кл, 125. Инфекциозни заболявания. Нервни заболявания.
◊ Кесонно заболяване. Спец. Болестно състояние при бързо преминаване от високо към ниско атмосферно налягане, обикн. на водолази, летци и др.; кесонова болест, кесонна болест. Към производствените заболявания се отнасят силикозата, антракозата, кесонните заболявания и др. Хр. Марков и др., ТБ, 8.
заболяване (юрид.) - disease