забъ̀ркан - единствено число, мъжки род, нечленувано забъ̀ркания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член забъ̀рканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член забъ̀ркана - единствено число, женски род, нечленувано забъ̀рканата - единствено число, женски род, членувано забъ̀ркано - единствено число, среден род, нечленувано забъ̀рканото - единствено число, среден род, членувано забъ̀ркани - множествено число, нечленувано забъ̀рканите - множествено число, членувано
ЗАБЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от забъркам3 като прил. 1. Който е труден за оправяне; объркан, заплетен. Ще кара криво-ляво, ще преживее как да е един живот. Пък и няма все така да бъде, ще се оправи този забъркан и крив свят, ще се нареди някак и за сиромасите. Г. Караславов, Тат., 241. – Тя [царицата] и така си е много огорчена: мъж умрял, царство забъркано, врагове отвред. Ив. Вазов, Съч. XXI, 35. Важна услуга той направил с преобразованието на римския календар, който бил много забъркан от неточното разпределение на времето на годината. Н. Михайловски, РВИ (превод), 259. Забъркано положение. Забъркана история. Забъркани сметки.Виж повече2. Който е неясен, неразбираем, поради сложността си; заплетен. Жена му не знаеше името на гостилницата, чийто латински надпис и не би могла да разбере, нито можеше да се оправи из непознати и забъркани улици до нея. Ив. Вазов, Съч. XII, 32. Едва ли пламенната фантазия на старите гърци е можела да си представи нещо по-забъркано, по-преплетено и по-сложно, когато е сътворявала легендата за Лабиринта. Г. Караславов, Избр. съч. III, 82.
3. Който е неясен, неразбираем поради своята непоследователност; хаотичен, разбъркан. Юлия започна отначало. Разказът ѝ беше несвързан, доста забъркан, но полковникът, който слушаше с напрегнато внимание, разбираше всичко и чувствуваше, че му говорят истини. П. Вежинов, СО, 156. В хаоса на тези свои забъркани мисли тя бързо отвори вратата на обора, излезе на открито и затича право по посока на съседната къща. Д. Ангелов, ЖС, 282. Сега отговорът дойде по-бързо, но беше така забъркан, че треньорът мъчно го разбра. Ат. Мандаджиев, ОШ, 56. Поспивах по-продължително и дори често сънувах някакви забъркани и понякога нелепи сънища. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 215.
4. Прен. Който е смутен, объркан, изплашен. Гърмежите стреснаха кучетата. Домашните на кмета изскочиха разтревожени, уплашени, забъркани, изнесоха лампа, тя угасна. Г. Караславов, ОХ II, 136. Постоях няколко мига смутен, забъркан, после – сбогувах се и тръгнах навън. Г. Райчев, Избр. съч. II, 118. Изпърво смутен и доста забъркан, Младен скоро се окопити. Т. Влайков, Съч. III, 244. Капитанът се ръкува с Вацлав, след това със Стефан. Изражението му ставаше все по-смутено и забъркано. П. Вежинов, ДБ, 289.