задру̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано задру̀жния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член задру̀жният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член задру̀жна - единствено число, женски род, нечленувано задру̀жната - единствено число, женски род, членувано задру̀жно - единствено число, среден род, нечленувано задру̀жното - единствено число, среден род, членувано задру̀жни - множествено число, нечленувано задру̀жните - множествено число, членувано
ЗАДРУ̀ЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се осъществява или извършва заедно с друг, съвместно от няколко участници, групировки и под.; колективен, дружен.
Тя никога не бе виждала това лице така озарено от някаква вътрешна светлина, дори и през най-щастливите минути на задружния им живот. Д. Талев, ПК, 500. И всички диви патици изведнъж се нахвърлиха към тримата приятели и започнаха да бият силно водата с крилата си. Водата закипя под задружните удари на патешките крила. Ем. Станев, ПГВ, 35. Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен и полека-лека се изгуби в отдалечеността на нощта. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Той ходеше от столица на столица в държавите от Средна и Източна Европа и проповядваше задружна и едновременна революция, в резултат на която да се създаде дунавска конфедерация. Ст. Дичев, ЗС I, 293. Задружна работа. Задружни усилия. // Който е проява на съвместна дейност на множество участници; дружен, общ. Изведнъж от десетте цеви пламна огън. Задружен гръм продра ушите. Ст. Дичев, ЗС I, 178. Задружният шум на дъжда, на реката и на улея пълнеше дола с гръмовен ехтеж. Ив. Вазов, Съч. ХV, 129. В мен всички звуци се преплитат, / аз всяка искрица следя / и аз туптя в задружен ритъм, / в задружен ритъм със труда. Хр. Радевски, П, 20.Виж повече2. За група, колектив и под. – който се отличава със сплотеност и единство на решенията и действията. – Рибари, другари – казва в скоропоговорка дядо Петър. Тези хора от години наред са едно здраво, задружно семейство, ала усещат от силата и красотата на колективния живот едва сега. С. Северняк, ОНК, 117. В нашето голямо задружно семейство непрекъснато се говори за откровеност. Й. Попов, ИЖП, 55. Расте ми Янка, че ми порасте, / поискаха я да се ожени. / Не е искала хубава Янка / хора имотни, най е искала / хубава Янка, хора задружни. Нар. пес., СбНУ IХ, 64. Задружен клас. Задружна бригада. // Само мн. Като сказ. опред. Който постъпва в единство с останалите; дружен. Ако бъдем задружни, по-лесно ще преодоляваме трудностите.
ЗАДРУ̀ЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни. Рядко. Прил. от задруга (във 2 знач.). Във всеки случай тези големи семейства и досега са доста разпространени из България и като стопански останки са едни от крепителите на стария задружен морал. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20.