заѐмане - единствено число, нечленувано заѐмането - единствено число, членувано
ЗАÈМАНЕ1
ср. Отгл. същ. от заемам1 и от заемам се. Тази практика, израз на порасналия интерес към знанието и книгата у карловци, заставя читателя сам и съвсем естествено да прибягва до библиотечното заемане на книги. Ив. Унджиев, ВЛ, 27. Ако тук работата беше за заемане теми и тяхната малко или много самостоятелна обработка, то въпросът за контрол би бил съвсем лишен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 46. У Берлин има 48 забавилища. Съще така надали ще има на друго място и толкоз дружества за различни цели; така за заемане пари има 29 дружества. Лет., 1871, 203.Виж повече– Друга (остар. и диал.) форма: заѝмане.
ЗАÈМАНЕ2 ср. Отгл. същ. от заемам2 и от заемам се. Вагонът побираше четиридесет и осем пътника. На всекиго от тях още с билета се определя и номера на мястото. Така се избягват излишните разправии между пътниците и бързането, блъскането за заемане на място. Г. Белев, КВА, 102-103. Сам генералът трескаво работеше за правилното развиване на армията в боеви вериги, за заемане на добри позиции от артилерията. Ц. Церковски, Съч. III, 132. Още първите дни след заемането на службата си в новия град, Андреев бе изпратен с един пътуващ състав да разглежда куп насрочени дела из околията. Д. Калфов, Избр. разк., 64. – Другари, да си страхлив, е недостатък, но да се изсилваш прибързано – глупост! Има ли смисъл да излетим неразумно, да хвърлим работниците в улична борба, да говорим за заемане на складовете, да допуснем отделни терористични актове?... Д. Димов, Т, 235. Заемането на висок пост означава и голяма отговорност.
– Друга (остар. и диал.) форма: заѝмане.
ЗАÈМАНЕ3 ср. Отгл. същ. от заемам се.