Основна форма: заѐт - Прилагателно

Форми:

заѐт - единствено число, мъжки род, нечленувано
заѐтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
заѐтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
заѐта - единствено число, женски род, нечленувано
заѐтата - единствено число, женски род, членувано
заѐто - единствено число, среден род, нечленувано
заѐтото - единствено число, среден род, членувано
заѐти - множествено число, нечленувано
заѐтите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 зает - натоварен - ангажиран

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 зает - незает
2 зает - свободен

Резултати от: Речник на българския език

ЗАÈТ1, -а, -о,

мн. -и. Прич. мин. страд. от заема1 като прил. 1. Който е получен като заем, във вид на заем. Иван и Рангел, пременени в заети дрехи, водеха гордо между себе си Стремски. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 231. Да кажем, че някой ти даде пари назаем, това ще те принуди рано или късно да върнеш заетата сума. Елин Пелин, Съч. IV, 183.

2. Езикозн. За думи, изрази – който е взет, заимстван и усвоен от чужд език. Кои са новите думи? Най-често това са заети чужди думи, с които се назовават новопоявилите се предмети, явления и пр. и за които няма съответствия в българския език. АБ, 2015, бр. 31, 3.

ЗАÈТ2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заема2 като прил. 1. В съчет. с площ. Върху която се намира, е разположено нещо. В промяната на наредбата, засягаща условията за провеждане на търговия на открито, се предвижда дейността да се извършва по схема одобрена от главния архитект на общината. Към нея ще се приложи и обяснителна записка за квадратурата на заетата търговска площ, съоръженията, които ще се ползват и тяхното предназначение. Мон., 2005, бр. 2424 [еа].

2. Който работи, заема определена длъжност, работно място и изпълнява определена дейност, обикн. по професия; работещ. По данни на НСИ [Националния статистически институт] за 2003 г. около 80 хил. работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под четири на сто от заетото население. Кап., 2005, бр. 31 [еа]. // В съчет. с длъжност, работно място и под. Който не е свободен, на който е назначен някой. Депутатите увеличиха с 4 работни дни срока, в който работодателите са длъжни да информират Агенцията по заетостта за заетите и закритите работни места. Кеш, 2003, бр. 9 [еа].

3. Който има много работа, не разполага със свободно време; ангажиран. Най-после аз реших: ще зарежем всичко и ще отидем на въздух и на простор. Първо, разбира се, трябва да получим съгласието на нашата много добра, но много заета майка. П. Незнакомов, МА, 7. Баща ми е един много зает човек.

4. Като същ. зает м., заети мн. Обикн. мн. Лице, което работи, заема определена длъжност, работно място и изпълнява определена физическа или умствена работа, обикн. по професия; работещ. Информационният сектор е малък по брой заети и продукция, както и по средна заетост на фирма.

Виж повече