ЛЕКСИТ

Основна форма: зака̀нване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

зака̀нване - единствено число, нечленувано
зака̀нването - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 закана - заплаха - заплашване - заканване - сплашване

Резултати от: Речник на българския език

ЗАКА̀НВАНЕ¹, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от заканвам се¹; канене².

ЗАКА̀НВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заканвам се²; закана, заплашване, заплаха. Панчовица се уплаши и зачуди. Първи път слуша тя от Панча такова кряскане и заканване. Т. Влайков, Съч. II, 133. Каквото щете, ама пак туй въртене с глава пò приличаше на заканване към посетителите, отколкото на изражение на скръб. Ал. Константинов, БГ, 18. Заканванията на подпоручика като че не се отнасяха за него. Й. Йовков, ВАХ, 62.

Виж повече