заканѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано заканѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заканѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заканѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано заканѝтелната - единствено число, женски род, членувано заканѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано заканѝтелното - единствено число, среден род, членувано заканѝтелни - множествено число, нечленувано заканѝтелните - множествено число, членувано
ЗАКАНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява закана; заплашителен, застрашителен.
Върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха, ръцете се размахваха в смели и заканителни жестове. Й. Йовков, Разк. III, 75. Спиро Андреев бързо се изправи и извика със заканителен тон: – А-а-а!... Благоволи ли да дойдеш най-после? Д. Ангелов, ЖС, 20. Жените зашушукаха, някои от мъжете ме измериха със заканителни погледи. Л. Александрова, ИЕЩ, 149.Виж повече2. Който съдържа закана; заплашителен, застрашителен. Приставът ми изпрати заканително писмо, в което ме предупреждаваше да не се закачам с такива хора като него. А. Каралийчев, С, 299.