зака̀чам - първо лице, единствено число, сегашно време зака̀чаш - второ лице, единствено число, сегашно време зака̀ча - трето лице, единствено число, минало свършено време зака̀чаме - първо лице, множествено число, сегашно време зака̀чате - второ лице, множествено число, сегашно време зака̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време зака̀чах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зака̀чахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зака̀чахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зака̀чаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зака̀чаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зака̀чай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зака̀чайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зака̀чащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зака̀чащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зака̀чаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зака̀чащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зака̀чайки - деепричастие зака̀чал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зака̀чалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зака̀чалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зака̀чала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зака̀чалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зака̀чало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зака̀чалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зака̀чали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зака̀чалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зака̀чан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зака̀чания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зака̀чаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зака̀чана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зака̀чаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зака̀чано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зака̀чаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зака̀чани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зака̀чаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 безпокоя - закачам (разг.) - обезпокоявам - притеснявам - главоболя 2 закачам (някого) - закачам се - подкачам - задявам се 3 закачам - закачам се - подкачам (разг.) - задявам (разг.) - задирям (разг.)Виж повече
ЗАКА̀ЧАМ1, -аш, несв. (разг.); закачà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Обикн. с друго същ. с предл. на. Закачвам1. „Тя и не подозира, че съм чул“ – мислеше си Методи, докато закачаше пардесюто си на закачалката. М. Грубешлиева, ПП, 309. – Не съм виждал още тая рокля. – Поръчах си я във Виена – отвърна тя, като закачаше на шията си бисерна огърлица, сватбен подарък от княза. В. Геновска, СГ, 229. – То се вика, свърших – отвръща тя и закача на веригата малко менче, в което ще да се вари фасул. Т. Влайков, Съч. III, 321. закачам се, закача се страд. Тя [мочугата] е къса, здрава тояга, с топка на края, същински боздуган, и на една ремъчка се закача и виси на седлото. Й. Йовков, АМГ, 144-145. Изстъплението на тълпата стигаше до пароксизма си, когато видяха, че една нова стълба се издига из дима и се закача на прозореца. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 111. закачам си, закача си възвр.Виж повечеЗАКА̀ЧАМ СЕ несв. (разг.); закачà се св., непрех. Обикн. с предл. на, за. Закачвам се.
◊ Закачам / закача на въжето някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. 3. Приписвам някому големи провинения, за което може невинно много да пострада. Закачам / закача на гвоздей (гвоздея, пирона, куката) нещо. Разг.; Закачам / закача на клечка<та> нещо. Диал. Изоставям някаква започната работа, преставам да се занимавам с това, с което съм се занимавал, отказвам се от нещо. Закачам си / закача си обица на ухото. Разг. Поучавам се, вземам си поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и внимавам тя да не се повтори.
ЗАКА̀ЧАМ2, -аш, несв.; закачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Докосвам нещо при движение; засягам. Тя [соколицата] се пусна като стрела, мина над реката толкова ниско, че закачи водата с нозете си. Елин Пелин, Съч. II, 198-199. Блясваше ярко на слънцето саблята му или дългата му пика закачаше и разлюляваше надвисналите вейки на овошките. Й. Йовков, Разк. I, 108. Невястата задържа гърнето, та се не разсипа, ала кравата с крака си закачи Тинка по ръката и зле я уби. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 202.
2. За куршум или друго оръжие – удрям леко, наранявам слабо, незначително някого; засягам. Пък и случайните куршуми можеха да закачат някого. Кл. Цачев, СШ, 37. – А пък той махна с балтията въз мене и щеше да ме е съсекъл, ако не подрипнах настрана, та ме закачи само в ръката. Н. Хайтов, ДР, 9. Куршумът разкъса дрехата и закачи лявото му рамо. Ст. Дичев, ЗС I, 175. И владиката като дръпва пушката, гръмва връх него, пушката не го закачила, ама челяка са уплаши, разболя са. Г, 1863, бр. 10, 87.
3. Правя дупка на дреха при захващане, засягане, обикн. от остър предмет; скъсвам. Тя закачи и скъса чорапа си о някаква тел. М. Грубешлиева, ПП, 253. Тя повдигна панталона срещу светлината, погледна го и продължи: – Че как ги скъса толкова? Не усети ли? – Закачих ги. П. Проданов, С, 20. Закачих си чорапите, сега трябва да хващам бримки. Δ Закачила си е роклята, трябва да я кърпи.
4. Разг. За механизъм, уред, устройство – захващам, опирам, заяждам, не работя добре; задирам2. Едното колело закача.
5. Прен. Разг. Засягам с действията си някого или нещо, като обикн. му причинявам неприятност. Радуш високо увещаваше жените да не се плашат и да не бягат, защото редовна войска не закача мирното население. Й. Йовков, Разк. I, 105-106. Измени плана, та не му закачиха дюкяните, дето щеше да става площад. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. Един вестник печата снимката на такива звезди с ироничното обяснение: „Дори и в „земния рай“, Холивуд, жилищната криза закачи кинозвездите“. Г. Белев, КВА, 151-154. Мен куршуми ми са издупчили тялото, но ни най-малкото петно не е закачило честта ми. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 25. Че тая [руско-византийска] война не е закачила западните български области, това може да се потвърди с още няколко доказателства. ПСп, 1876, кн. 11-12, 108. Минахме града и стигнахме на станцията, без никой да ни закачи. К. Величков, ПССъч. I, 125.
6. Непрех. Прен. Разг. С предл. от. Вземам временно участие в някакво събитие, работа и др.; участвам. Аз бях в Европейската [война] като запасен офицер. И от Отечествената закачих малко. Ем. Манов, БГ, 1. – Нали знаеш оная война. Ти си по-млад, не закачи от нея, но ние с брат ти, бог да го прости, изкарахме докрай. Кр. Григоров, ТГ, 42. При това освен своите обикновени работи той закачи и от Еленините. Когато Елена миеше съдовете, той ѝ поливаше. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 389.
7. Прен. Разг. Говоря шеговито, закачливо на някого, подхвърлям закачки; задявам2, задявам се, закачам се, подкачам1, майтапя. Момците го закачат: – Ей, Йонко, по-настрана стой да те не ритне някоя. Ц. Церковски, Съч. III, 67. Лишко закачаше децата на двамата братя: – Ха-ха-ха! Я ме заведете при гърненцето да жабна само с два пръста! Ил. Волен, ДД, 58. Постепенно и неусетно бай Пондьо се привърза към преносвачите. Той обичаше да се шегува с тях и да ги закача за туй, за онуй. Г. Караславов, Избр. съч. II, 220. // Проявявам волност в държанието си към някого, отправям любовни закачки към някого; задявам се, задирям, закачам се, подкачам1. Откакто ходеше Гьоре Павлев из полето и след като изби неколцина от турските зулумджии, не се реши вече ни един пòляк или кехая, или някой чифлик-сайбия да дигне ръка срещу селянин, да закачи жена, да принуди за нещо селяните. Д. Талев, И, 274. – Никой няма да закача жените, чухте ли? Хем да не се разправяме след това! Само някой да посегне жена да закачи, веднага ще му отрежа ръцете! К. Петканов, Х, 139. – На ръце ли искаш ти да те носят? Защо? За туй ли, че не успял още прага на къщата им да прескочиш, ти ще закачиш първо слугинята. Ал. Константинов, БГ, 57. Той е обесен, защото закачил една хубава свищовска туркиня. Елин Пелин, Съч. IV, 16.
8. Прен. Разг. Подхвърлям някому дума, обикн. с намек за нещо; подкачам1. „Па оти се не поотбиеш и къде нас?“ – ме закачи кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 507. До една плешива и изкорубена черница стояха група селяни и си приказваха. – Къде, Димо? – закачи го един от тях. – При вас – отговори Казакът. Г. Караславов, СИ, 156. А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом. – Ивке – рече ѝ, – разбираш ли защо баща ти прави това? Елин Пелин, Съч. I, 127.
9. Прен. Разг. Обикн. с отриц. не, недей. Безпокоя някого, като предявявам обикн. някакво искане. – Мене недейте ме закача, не ми искайте нищо. Нямам! Разберете, нямам! Й. Йовков, В, 41. Бейовете и агите по селата не го [попа] закачаха за нищо, по някакво снизхождение към мръсната вяра на гяурите. Д. Талев, ПК, 522. – Когато ви потрябвам, няма да се откажа. Но сега не ме закачай! Не сте допрели до мене! М. Грубешлиева, ПИУ, 44.
10. Прен. Разг. Получавам материални облаги от нещо, без да съм вложил труд; докопвам, заграбвам. Край тях мина друг един стрелочник, поогледа стрелките и пак забърза, като подхвърли: – Домати да бяхме посадили, та и ние да закачим нещо. М. Марчевски, П, 272. Кръстьо се чудеше откъде ще могат да закачат малко капитал, та да започнат търговийка. Г. Караславов, ОХ III, 487. – Толкова народ използва и държавно, и кооперативно, защо и аз да не закача нещо? Ст, 1968, бр. 1179, 2.
11. Диал. Пипам, бутам, бърникам; барам. Не закачай раната, че ще я замърсиш.
12. Прен. Остар. Засягам (в 8 знач.). Важността на въпроса, който закача в заключението на своя член г. II., е толкоз голяма, щото ний не можем да му направим една забележка, без да са прострем надълго и нашироко. СПл, 1876, бр. 6, 22. закачам се, закача се I. Страд. от закачам2 в 1-5 и 7-12 знач. – Аз смятам, че е излишно да се закача старият учител, тъй като едва ли би се намерила земна сила, която би могла да го измъкне от черупката му. Кр. Велков, СБ, 92. През неговото [на Петков] кметувание се предприе урегулирането на града София. В туй дело се закачаха интересите на всички почти граждани. С, 1894, бр. 1499, 2. II. Взаим. от закачам2 в 7 знач. Те вървят по прашния друм, закачат се една друга. П. Тодоров, И I, 125. По песъчливата и рохкава почва между дънерите сновяха с кошници гроздоберците – повечето млади хора. Те се смееха весело и се закачаха помежду си. Д. Димов, Т, 3. Плувнали в пот, весели и зачервени, увлечени в общия поток, момите и ергените тичаха от хоро на хоро, скачаха, закачаха се и се смееха. Г. Караславов, СИ, 76.
ЗАКА̀ЧАМ СЕ несв.; закачà се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в, о. При движение се опирам, докосвам о нещо издадено или остро, което ме задържа или захваща, задира. Разкрачи щипците, сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта, но вратицата тесни, закачи се рибата, подхлъзна се и цап – в огъня. Ал. Константинов, БГ, 63. Той се закачи с едната си ръка о куката на катинаря. Изведнъж ръкавът му почервеня. М. Кремен, СС, 121-122. – Понякога, наистина, съм одрасквал някой клиент, но без да искам. Ей тъй, закачи се бръсначът в някоя пъпчица и пусне малко кръв. Св. Минков, РТК, 177. Припукаха съчки – някой се закачи навярно в шипковите храсти. ЛФ, 1957, бр. 30, 2.
2. Прен. Разг. Говоря шеговито, закачливо на някого, подхвърлям закачки; задявам се, закачам2, подкачам се, майтапя се. И защо той и с нея тъй шеговито се закачи? Т. Влайков, Пр I, 27. Цял ден работата му бе да се закача и подиграва с по-долните си, които заминуваха край дюгените им. Ил. Блъсков, ПБ I, 15. Тя не се стърпя да не се закачи и като подаваше кафето на старците, успя да им пришепне, че ѝ е чудно как чумата не е взела още такива стари хора като тях. Й. Йовков, СЛ, 168-169. През дето минеше, все щеше да намери какво да се закачи, а особено вечер и през делничните дни не оставаше на рахат ратайкините и момичетата, които ходеха ноще по чешмите за вода. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. // Проявявам волност в държанието си към някого, отправям любовни закачки към някого; задявам се, задирям, закачам2, подкачам се. Бай Пеньо Селеметя се завърна от града, усука се около буля Селеметица и я ощипа за врата. – Стар човек си, Пеньо, пък се закачаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 277. – Зорке, не се закачай с човека – каза продавачката. – Че защо? Имам слабост към млади мъже с прошарени коси. Ем. Манов, БГ, 34. – Като не знаеш [момко] да либиш, / защо се барем закачаш? Нар. пес., СбВСт, 323.
3. Прен. Разг. Търся причина за свада, за разправия с някого, предизвиквам някого, залавям се с някого. – Абе аз още миналата година, като тръгнаха срещу Русия, си казах: добре се нареди сега тоя Хитлер. Ей, че глупак! Хич бива ли с Русия да се закача? М. Марчевски, ГБ, 16. Етърва ѝ я видя. И като нямаше как да се закачи, тя се изкачи вече запалена на коша и оттам я застреля с очи. Ст. Даскалов, БМ, 20.
◊ Минал съм, та не съм закачил. Разг. Ирон. Не притежавам някакви положителни качества. С пръст не закачам / не закача някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, запазвам го напълно невредим. – На шейсет и седем години съм, кай, никой с пръст не ме е закачил. Й. Йовков, Ж 1945, 44. С трън да влачиш (завъртиш, замахнеш), няма какво (що) да закачиш. Разг.; С трън да ловиш, няма какво (що) да закачиш. Диал. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща. А Димовица редеше ли, редеше – че мързелът им не можел да се опише, че в къщите им с трън да влачиш, не можеш нищо да закачиш. М. Кюркчиев, ВВ, 80. „Нà – помисли той за младата си снаха, – дошло от сиромашка къща, дето с трън да завъртиш, пак няма какво да закачиш, ама нали си е редовито, нали си умее, виж какво е направило.“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147. И видя, че стаята беше бедна, опушена, гола – да замахнеш с трън, дето се казва, няма какво да закачиш. Й. Йовков, ЖС, 36.
ЗАКА̀ЧАМ3, -аш, несв.; закàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обикн. със съюз да и следв. гл. Започвам да върша нещо; закачвам2, подкачам2, захващам1, почвам. Да не беше хич и закачал тая работа, да не беше излизал с пустата своя листа, та щеше сякаш да е по-добре. Т. Влайков, Съч. III, 262. Откак закачиха в Европа да са учат народите всякой на бащиния свой език, оттогаз започна да напреднува и просветенето между тях. Ч, 1871, бр. 21, 642. Желязото е знаено още от вехто време; но закачеха да го работят навсъде малко нещо по-късно от медта. БО, 1846, бр. 2, 7. Зададе се млад пъдарчо, / па закачи той да вика: / „Ише, ише, два гълъба“. Нар. пес., СбНУ ХХV, 15. закачам се, закача се страд.