зако̀н - единствено число, нечленувано зако̀на - бройна форма зако̀нът - единствено число, членувано - пълен член зако̀ни - множествено число, нечленувано зако̀ните - множествено число, членувано
- 1. закон
- - Държа на (за) буквата <на закона>
Виж повече- - Придържам се към буквата<на закона>
ЗАКÒН м. 1. Юрид. Нормативен акт, постановление, наредба на държавна власт, който урежда обществено-правовите отношения в държавата или между гражданите.
закон (юрид.) - jurisprudence
закон (юрид.) - law