зако̀нно -
ЗАКÒННО нареч. 1. Съгласно закона, при основаване на закона; легално, легитимно. Противоп. незаконно, противозаконно.
В Българско не ще има цар, а народно управление. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. Г. Бакалов, Избр. пр, 170. Завещания у нас рядко се правят, и то когато бащата желае да даде на щерките си наследие по-малко, отколкото би им се паднало законно. СбНУКШ ч. III, 251.Виж повече2. По законен начин, чрез законни средства, официално. Противоп. незаконно, противозаконно. Говореше се, че подправил завещанието на чичо си. Но тая легенда почиваше върху измислици. Той бе получил наследството си законно. Д. Димов, Т, 136. – Ако не успея да взема общината законно, ще я разтурим. Г. Караславов, Избр. съч. I, 185. Той не беше законно осиновен. Кр. Велков, СБ, 35. Законно назначен като председател на тричленната комисия, Младен вече бе заел мястото на кмет. Т. Влайков, Съч. III, 160.