зала̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време зала̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време зала̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време зала̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време зала̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време зала̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време зала̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време зала̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зала̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зала̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зала̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зала̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение зала̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зала̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зала̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зала̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зала̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зала̀вяйки - деепричастие зала̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зала̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зала̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зала̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зала̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зала̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зала̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зала̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зала̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зала̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зала̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зала̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зала̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зала̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зала̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зала̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зала̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зала̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
- 1. залавям
- - По бели гащи, залавям
Виж повече- - По долни гащи, залавям
ЗАЛА̀ВЯМ1, -яш, несв.; заловя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Със съюз да и следв. гл. Означава начало на действието, изразявано от втория глагол; почвам, започвам1, захващам1, подхващам. И пак си извърна очите и пак залови да изрига проклятия. Ал. Константинов, БГ, 82. Недей минава край наште двори / рано привечер. / Все се заричаш, но все забравяш, / все се заглеждаш с пламнали взори, / и отдалече / да разиграваш коня залавяш. М. Минева, МП, 14. Като вижда дядо отдалеко, / пак залавя с него да се кара. Н, 1882, кн. 11-12, 919.Виж повече2. Започвам, подхващам, захващам някаква дейност, работа; залавям се с нещо; започвам1, захващам1. Там залавя разни търговии, занаяти и работи, но във всичко се опари, всичко му вървеше на поразия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 93. Откакто се е пенсионирал, не се спира на едно място. Все ходи, търси да залови някоя голяма работа. Ст. Костов, Избр. тв, 357. – Пък и всяка работа ми спори. Каквото и да заловя, все тръгва на добро. К. Петканов, БД, 25. Той залавя дори латинската граматика, залавя я, за да я захвърли пак. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122. Скоро залавя самостойна търговия с брата си. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 219.
3. Разг. Обсипвам някого с настойчиви молби, искания или упреци, като не му давам възможност да ми противоречи; захващам1, започвам1. – Та минавам покрай тях. Като ме видяха, че като ме грабнаха от улицата, та право вкъщи. Че като ме залови Живко – майсторице, та майсторице... Р. Стоянов, М, 13. – А бре синко, залавя Моня майка му: ами че така ли правят хората? Да дадеш дума, без да ни питаш... А. Страшимиров, А, 568. В празник туряше на шийката алена панделка и си правеше къдрици. Г. Стаматов, Разк. II, 123-124. залавям се, заловя се страд.
ЗАЛА̀ВЯМ СЕ несв.; заловя̀ се св., непрех. 1. Със съюз да и следв. гл. или с предл. за и следв. същ. Започвам, захващам да върша нещо, да правя нещо, да работя над нещо; захващам се. Оградата на двора му беше се посрутила тук-таме и той се залови да я поправи. Й. Йовков, Ж 1945, 39. Като се върнеше от полето, се залавяше да подрежда вкъщи. И. Петров, НЛ, 148. На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Г. Райчев, СбХ, 40. Спуснах завесата на прозореца и отново се залових за книгата. Мл. Исаев, Н, 93. Олга оставаше почти сама, залавяше се за лопатата и изхвърляше пръст и камънаци, докато премалееше. Б. Болгар, Б, 112.
2. Обикн. с предл. за, с. Започвам да извършвам някакъв вид дейност, да упражнявам някаква професия; заемам се, захващам се. – Кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори. Й. Йовков, ПГ, 271. – Дотегна ми службата. Залових се за търговия. Г. Стаматов, Разк. I, 83. Баща му се помъчва да го придума да остане дома, да се залови за занаят. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 130-131. На заранта отново бях в София. Тук трябваше да се заловя за някаква работа и станах писар. К. Константинов, ППГ, 111.
3. Разг. Обикн. с предл. с. Поставям началото на някакви взаимоотношения с някого, влизам във връзка с някого. – Кой дявол те накара да се залавяш с женена жена? Малко ли са моми в България? Ем. Манов, БГ, 229. Не трябваше да се залавя с хора, които цял живот са служили на себе си, на своето благополучие. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367. Любне ле, щуро и глупо, / кога не знаеш да любиш, / защо се с мене залавяш? Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 144.
4. Разг. Обикн. с предл. с. Занимавам се, разправям се, заяждам се с някого; захващам се. – Истина ли е, че ти ще плащаш? – Я си гледай хурката! Той веднага си намери друга работа из двора. Не искаше да се залавя сега с жена си. К. Петканов, СВ, 173. Никой не шукна. Всички знаеха, че е заядлив и не искаха да се залавят с него. Г. Белев, ПЕМ, 66. – Ех и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда. Имало глава да пати и туй то... Й. Йовков, СЛ, 99. Мен ми беше омръзнал тоя еднообразен разговор с моите хазяи и аз гледах някак по-малко да се залавям и занимавам с тях. Д. Калфов, ПЮН, 59.
5. Разг. Обикн. с предл. за. Насочвам вниманието си към нещо, спирам се на нещо, обикн. думи, мисли. Залавя се за всяка дума, сърди се от всичко. Ив. Вазов, Н, 7. Безброй противоречиви и объркани мисли се въртяха трескаво в главата му, той се залавяше за някоя от тях и веднага разбираше, че лъжата е плитка и неубедителна. П. Вежинов, СО, 142. Щом досега не мина и щом сега такова нящо е станало, май си е изгубена надеждата, ала сè пак и двете се мъчат да се обнадеждат,.., като се залавят за това, що биле казале докторете. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. – Идват журналисти. Питат незначителни работи. И всички се залавят за псевдонима ми – как съм го измислил. П. Стъпов, СбАСЕП, 176.
◊ Заловила се царската дъщеря за (на) работа. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който се е заел с непривична за него работа или изобщо с някаква работа и е пострадал леко при нея.
ЗАЛА̀ВЯМ2, -яш, несв.; заловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Хващам, улавям някого или нещо, обикн. с ръка. И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го. Й. Йовков, ВАХ, 60. При блъсканицата бутват едно от децата и той хоп! – в реката... Някой бързо го залавя, та не пада. Т. Влайков, Пр I, 53. На прага беше спрял Агоп по жилетка, заловил с две ръце рамката на вратата. Ст. Чилингиров, ХНН, 31. Понякога така се жица размотай / на стъкнатия стан: стопанката чевръсто / се приведе да я прихване, с два я пръста / полека залови. П. П. Славейков, КП ч. III, 12. // За животно – поемам нещо с уста (обикн. храна). За пръв път патетата се учеха да пасат: някое залавяше стрък трева, теглеше с всички сили. Й. Йовков, АМГ, 165.
2. Хващам, улавям и задържам някого, с когото воювам или когото преследвам. Заловили турски пленници и скоро щели да ги докарат. Й. Йовков, Разк. II, 109. – Моето служебно задължение е да залавям престъпниците и да ги предавам на съда. Ив. Остриков, ППА, 47. Тука из храстите често се навъртат по двама-трима стражари и лесно залавят неопитните ятаци. П. Михайлов, МП, 88. Като хайдутин Филип Тотю бил залавян три пъти от турците, но все успявал да се изплъзне от ръцете им. Н. Ферманджиев, РХ, 69. // Откривам, хващам, улавям някого, че върши нещо нередно, забранено, престъпно. Веднъж, когато едно момче от горната улица набрулва откъм пътя доста ябълки, па прескача след туй плета и влиза да ги обере, тато влиза изведнъж и го залавя. Т. Влайков, Пр I, 17. – Не сме я изпъдили, другарко. Сама избяга. Заловиха я в кражба. Цв. Ангелов, ЧД, 148. – Знаеш ли какво ми казаха за него? Че го заловили с друга... Ст. Даскалов, ЕС, 339. Залових го, че лъже.
3. Диал. Захващам2, закачвам1 нещо о друго. Пелешките – нанизи от стари сребърни монети, [момата] залавяла отстрани о двата края на кръжилото, за да покрият ушите ѝ. Ив. Коларов, Е, 23.
4. Остар. За болест – хващам някого, развивам се у някого. Настинката обикновено залавя отведнаж. Ив. Богоров, СЛ, 59.
5. Остар. Заемам, обхващам известно място или пространство; захващам2. Нямах възможност да определя какво пространство залавя [Рибното езеро], но г. Ст. Георгиев уверява, че то едвам може да се заобиколи в един и половина час. Ив. Вазов, Съч. ХV, 68. Най-богат от железните рудници е Високая Гора в Сибир. Този рудник не залавя голямо място. Т. Икономов, ЧПГ, 121-122. Секи предмет, който залавя едно място, има тяло, части и тегло, нарича се телесен предмет или само тяло. Т. Икономов, ЧПГ, 15. Между тия прилепчиви блата, що залавят ниските места и престарелите заглъхнали гори, простират са някакви пусти полета или савани. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 8. // Заемам, обхващам известен период от време. Приказките с Оробони залавяха обаче само една малка част от двадесет и четирите часа на деня ми. Др. Цанков, ТМ (превод), 169.
6. Остар. Заемам някакво положение, място, в зависимост от значимостта си, намирам се на някакво място в сравнение с други еднородни или подобни предмети, явления и др.; захващам2. Между драгоценните камъни първо място залавя алмазът. Т. Икономов, ЧПГ, 127. Между мерките на времето най-първо място залавят дните и месеците. Ч, 1871, бр. 7, 196. Някои градове съставяли помежду си съюзи за отбрана от другите народи. Главното място в таквизи съюзи залавял Сидон и особено знаменитият Тир. Н. Михайловски, РВИ (превод), 8-9.
7. Остар. Завземам, завоювам, превземам нещо със сила; завладявам2, захващам2. На много места са били нападнати правителствените учреждения и караулници и са били заловени планинските проходи. Пряп., 1903, бр. 26, 3. Ох, горко, горко! Няколко хиляди хусаре, драгуне и егере скачат по синора и залавят тесните пролезе. Н. Бончев, Р (превод), 55. Военоначалниците се събраха, за да решат дали трябва да заловят В. Ст. Младенов, БТР I, 729.
8. Остар. Придобивам, спечелвам (власт и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа); вземам, завземам. Във времето на таквизи вражди, подигали са смели и честолюбиви человеци, които залавяли властта в ръцете си, не уважавали законите и отваряли междуособни войни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 242. Обществото се ужасява, като си спомни на какви кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако нейният сбир беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
9. Остар. Заемам някаква длъжност, място; захващам2. Във времето на отсъствието на консулите от Рим преторите залавяли тяхното място. Н. Михайловски, РВИ (превод), 302. Присъствието на окръжний административен съд требва да състои от председателя или лицето, което по старейство залавя неговото място, и не по-малко от три члена. ВП, 135. залавям се, заловя се I. Страд. от залавям2. Трябвало е само повечко умение да се заловят и задържат [престъпниците]. Й. Йовков, Ж 1945, 245. Никой не се пази, никой не жали себе си – толкова силно е желанието да се заловят довчерашните палачи и инквизитори. Др. Асенов, ТКНП, 173. II. Взаим. от залавям2 в 1 знач. Всички се заловиха за ръце – в такта на свирнята запристъпваха леко. Й. Йовков, Ж 1945, 118.
ЗАЛА̀ВЯМ СЕ несв.; заловя̀ се св., непрех. Хващам се, улавям се, обикн. с ръка за някого или за нещо. Някъде, където каруцата захлопваше по някое неравно място, тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка. Й. Йовков, ЖС, 25. За рамките на саловете имаше привързани дебели въжени халки, за които могат да се заловят ония, които не намерят място нито в лодките, нито в самите салове. Г. Белев, КВА, 325. Докато се свличаше надолу, трескаво търсеше опора. Успя да се залови за един покрит от снега пън. Д. Фучеджиев, Р, 246. Измислица е, че когато дивата коза се катери по скалите, се залавя с рогата си. П. Петков, СП, 69. // Улавям се, хващам се за другиго при игра, хоро, танц и пр. На Гергьовден ще отидат [тополчани] на сбор. Радостни, нагиздени с най-нови премени, ще се заловят на хоро. К. Петканов, Х, 57. Когато идеш на хоро, / да питаш, олум, разпиташ / коя е мома годена – / при нея не са залавяй. Нар. пес., СбГЯ, 108.
◊ Залавям / заловя бримка. Изплитам отново бримка, която се е разплела. Машинописката се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Чудомир, Избр. пр, 31. Залавям / заловя корен (корени). Рядко. За нещо – укрепвам се, задържам се, добивам голяма сила, трая. Година / се мина, не можа все пак да залови / там корен делото... П. П. Славейков, КП ч. III, 107. Залавям / заловя очите на някого. Остар. Много се харесвам на някого, смайвам, пленявам някого. Неговата [на златото] лъскавина и неговата тежина от рано са залавяли хорските очи. Ив. Богоров, СИНЕ, 47. Залавям / заловя пътя. Рядко. 1. За някъде. Тръгвам, поемам за някъде, отправям се. 2. Избирам си, определям си начина на живот. – Какво правиш ти, човече? Кой път си заловил? Срам ме е, като слушам какво приказват хората за тебе. Й. Йовков, Ж 1945, 91. Залавям се / заловя се като рак на бързей. Диал. Обикн. св. Напрягам се, мъча се, полагам големи усилия да направя нещо, при което срещам спънки, трудности.