залѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време залѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време залѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време залѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време залѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време залѝват - трето лице, множествено число, сегашно време залѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време залѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време залѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време залѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време залѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време залѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение залѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение залѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие залѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие залѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие залѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие залѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие залѝвайки - деепричастие залѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие залѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие залѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие залѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие залѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие залѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие залѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие залѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие залѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие залѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие залѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие залѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие залѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие залѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие залѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. заливам
- - Под сламата вода заливам
ЗАЛЍВАМ1, -аш, несв.; залèя, -èеш,
мин. св. заля̀х, прич. мин. св. деят. заля̀л, -а, -о, мн. залèли, прич. мин. страд. заля̀н, -а, -о, мн. залèни и заля̀т, -а, -о, мн. залèти, св., прех. 1. Изсипвам, изливам вода или друга течност върху някого или върху нещо; поливам, обливам. Престорих се дори, че ми прилошава, и паднах от стола. Мама ме заля с вода. Г. Белев, ПЕМ, 126. – Ставай да сърбаш попара! – извика старият овчар и заля с димящо мляко надробените сухи къшеи в дървената гаванка. А. Каралийчев, ТР, 7. Хората [нестинари] около огъня, с дълги пъртове разбутват разгорелите въглища във вид на насаден с жито харман и заливат около хармана много вода. СбНУ VI, 226. Нарязваме на еднакви малки късчета месото, измиваме го, заливаме със студена вода и слагаме да се вари. ● Обр. Какви думи не изрече против нея, с какви клетви не заля доктора. Б. Несторов, АР, 182. // Готв. Покривам със специално приготвена течна смес ястие, десерт или плодове, зеленчуци и др. при готвене, консервиране и под. На дъното на дълбок тиган с капак разтопяваме маслото и задушаваме лука, докато стане прозрачен. Добавяме зеленчуците и заливаме с бульона. Δ На края на котлона размекваме в метален съд течния шоколад, маслото и сметаната. Заливаме козунака с получената смес и оставяме да престои една нощ. Δ Заливам мусака.Виж повече2. За вода – лея се, изливам се върху някого или нещо, покривам, обливам някого или нещо от всички страни или наводнявам някакво пространство. Корабът беше пуст. Вълните почнаха да си играят с него. Черна вода плискаше и го заливаше цял. Елин Пелин, ЯБ, 107. Реката прииждаше, мътните ѝ води заливаха дворовете и оставяха жълти, пълни с миязми локви. Д. Димов, Т, 223. И днес вали и каналните води заливат дома на болните деца. Дем., 1990, бр. 46-47, 2. Нагазва той смело / водите, които го бързо обхващат / до пояс, и повече, повече... Ето – / до гуша! .. / заля го водата... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 58. Водата заля чантата с дрехите ми. // За поток, река, море и под. – покривам с водите си някого или нещо или наводнявам някакво пространство. От урвите шурнаха мътни вади към реката и заливаха краката на нещастните бежанци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 167. – На вид река като река... Дай ѝ само един дъжд, че да ѝ видиш дивотията – надигне се от леглата си, залее ябълковите градини. Н. Стефанова, РП, 49. Разбило ми се Черното море, / ту залива, ту прелива, / че е заляло Светата гора. Нар. пес., СбВСт, 45. ● Обр. – И тая свобода ще я спечели с борба и с кръв. Кръв тиранска ще залее свещената българска земя! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 60. // За дъжд – валя обилно и силно измокрям някого или нещо; обливам. Дъждът ни заливаше и под елите, под които искахме да се скрием. Ив. Вазов, Съч. ХV, 151. // За сълзи – тека обилно по лицето на някого; обливам. Хапех устни дано се сдържа, но вече от очите ми течеха обилни сълзи, заливаха лицето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 200. От очите му течаха сълзи. Те заливаха набръчканото му лице. Ст. Марков, ДБ, 499.
3. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Изпълвам някакво пространство с множеството си; наводнявам. Народът заля улиците и скоро централният площад се запълни с мъже, жени, с девойки, младежи и деца, огрени от слънчева радост. К. Ламбрев, СП, 425. Безчислените турски пълчища заляха равнината под Стара Загора и в ускорен марш напредваха към града. Д. Линков, ЗБ, 126. Безчислени тълпи от безработни и бездомни заливат улиците. Хр. Смирненски, Съч. III, 165. Като вземе да приближава обед, кравите сговорчиво се сипват надолу из бреговете и заливат лъката срещу Данчова пещера – котловината се изпълва, побелява. Ил. Волен, МДС, 211.
4. Прен. Обикн. за стоки – отрупвам нещо с голямото си количество; наводнявам. Произведенията на селското стопанство, главно пшеницата, заляха европейския пазар. Ист. IХ и Х кл, 43. Военните пощи се оплакваха от липса на достатъчно превозни средства и персонал за пренасяне и сортиране на такава маса от „художествена“ литература, която заля фронта. Наводнение, потоп от книги! Г. Бакалов, Б, 1919, кн. 1, 17. Ние ще можем да произвеждаме зеленчуци през зимата, с които да залеем и големия европейски пазар. ПН, 1934, кн. 3, 45-46. Настъпва краят на хартиената ера, тъй като английска фирма всеки момент ще залее пазара с полиетиленова хартия. Диал., 1990, бр. 28, 12.
5. Прен. За светлина, звук, цвят, мирис и под. – бързо се разпространявам и изпълвам някакво пространство или покривам някаква повърхност; обливам. Лумна ярка жълта светлина и заля цялата тераса, а веднага след това се чу силен тътен. Д. Ангелов, ЖС, 366. Кристалният полилей заля хола с ослепителна електрическа светлина. Д. Димов, Т, 401. Пристъпяше леко, пъргаво и като забеляза Захария на прозореца, позасмя се – светлина заля черните ѝ очи. Й. Йовков, АМГ, 105. Над главите се размахваха свити пестници, гласовете станаха яростни и резки. Шумът заля улицата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 87. Гъста руменина заля бръснатото лице на младия офицер. Ст. Сивриев, ПВ, 102.
6. Прен. За чувство, настроение, идея, слух и под. – бързо се разпространявам и обхващам някого, някакво множество или изпълвам някакво пространство; обливам. Завист, болка и съжаление я заливаха, заслепяваха. В. Геновска, СГ, 229. Вълната на гняв, която кипна и я заля чак до петите, събра се цяла в жестоко обиденото ѝ майчино сърце и там замръзна. Д. Талев, ЖС, 386. Когато стана известно какви са „грижите“ за болните от холера бойци, вълни от ярост и негодувание заляха българското общество. К. Константинов, ППГ, 244-245. Мълвата, че нарядите щели да бъдат уж намалени и опростени, беше заляла селото като мътна, придошла река. А. Гуляшки, СВ, 172. // За епидемия – бързо се разпространявам и обхващам населението на някакъв район. – Представяте ли си какво може да стане, ако болестта не бъде ограничена, ако продължи с такава бързина да залива страната? П. Бобев, ОН, 48.
7. Диал. Наливам, наточвам вода (от чешма, извор и под.). Секоя жена, що ке залеала вода от изворчето, требало убаво да го затвори капако. СбНУ ХIV, 121. Ой Фидано, гюл Фидано, / майка кара гюл Фидана / да не оди нощно време / на чешмите беговите, / да залива студна вода. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 79. Радини дружки Рада викает: / „Стани ми, стани, галена Радо! / Да залееме студнана вода!“. Нар. пес., СбБрМ, 360-361. Леле Недо, бяла Недо, / припило се майци вода, / ойде Неда да залее / на кладенци, на изворци. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 108.
8. Диал. Наливам някому вино или ракия. Запи се Иван, Иване, / на дюген на севдалия. / Бяла му Рада залива, / залива, Рада, долива; / нито са Иван опива, / нито са Рада отожда. Нар. пес., СбГЯ, 89. Хайдут Велко яде, пие, / мала Стана диван седи, / диван седи, чашка държи, / чашка държи, залива му. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 81. Седнали са, седнали са триста луди млади, / вино пият, вино и ракия, / залива им Диница девойка. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 128.
9. Диал. Поливам, напоявам. – Градината ни да видиш. Заливаме я с моторна помпа. А. Каралийчев, НЗ, 43. Пенка таман залива босиляка у градината. М. Георгиев, Избр. разк., 133. Нещо ще да ти наръчам: / цветето да ми заливаш / вечер и сутрин със сълзи, / а към пладнина с водица. Нар. пес., СбНУ Х, 65. А дружките ѝ говорят: / – Мор повърни са, повърни, / гиди наша другарко, / та на майка заръчай / да залива босилче: / вечер, утро с водица. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 26.
10. Непрех. Диал. Възстановявам, укрепвам здравето си; поправям се. – Той, докторът, като я прегледа.. „Нищо – кай – да не лови. Нека – кай – да почива, да лежи. Млада .. ща залее, ще ѝ мине.“ Ил. Волен, ДД, 73-74. заливам се, залея се I. Страд. от заливам в 1-9 знач. Кулата има всичките неща на една сграда с нейно назначение: дебели зидове, дупки от горните чекми, за да се заливат с гореща вода обсадителите, мазгали и подземие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75. Обезцветеният лист, след промиване с вода, се поставя в малка паничка или чинийка и се залива със слаб разтвор от йод. Бтн V и VI кл (превод), 45. Сместа се залива с киселото мляко и растителното масло, посолява се и се подкиселява със сока от лимона. Л. Петров и др., БНК, 152. II. Възвр. от заливам в 1 знач. В летните горещини децата се заливаха със студена вода.
ЗАЛЍВАМ СЕ несв.; залèя се св., непрех. 1. Отрупвам се от някакво количество; наводнявам се. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Ст. Марков, ДБ, 347-348. В края на септември пазарът се заля с грозде и ябълки.
2. С предл. в, с и в съчет. със същ. като светлина, червенина и под. – бързо се изпълвам, покривам (със светлина, червенина и под.). Цялата градина се заля със светлина и орехът престана да шуми. К. Петканов, В, 224. Небето пламна изведнъж и се заля в чудна светлина. – Ето моето родно северно сияние! – извика еленът. – Погледни го как свети! Св. Минков, СП (превод), 58. От чифлика пожарът се разпространи на ближната дъбова гора, тя се заля с пламъци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 76. За миг лицето му се заля с гъста руменина. З. Сребров, Избр. разк., 153. Лицето на Сами отново се заля в буйна червенина. Д. Ангелов, ЖС, 68.
3. С предл. от, в и в съчет. със същ., които означават емоционална възбуда (смях, плач, ридание и др.), означава много силно и неудържимо извършване на действието по значението на съществителното. Заливахме се от смях с Влад. Може би това бе най-веселият ден в живота ми. Бл. Димитрова, ПКС, 276. Наблизо, също като някое видение, израсна бялата сянка на клоуна и се заля в гърлест смях. Й. Йовков, ВАХ, 58. Надка беше като всички момичета от улицата – безгрижна, весела, готова всяка минута да се залее от кръшен, радостен смях. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 132. – Сине!... чедо!... синчето ми! – разплака се майката и се заля в ридания и клетви. Н. Попфилипов, БД, 83-84. // С предл. в и в съчет. със сълзи. Плача, като сълзите ми текат обилно и покриват страните ми. Петранка се разхълца и заля в сълзи, които сега тръгнаха като бистри струйки по страните ѝ. Ц. Церковски, Съч. III, 105. Майката се върна, приседна на стълбата и тихо се заля в радостни сълзи. Б. Несторов, СР, 259.
4. Диал. Пия много, прекомерно; наливам се (Н. Геров, РБЯ).
ЗАЛЍВАМ2, -аш, несв.; залèя, -èеш, мин. св. заля̀х, прич. мин. св. деят. заля̀л, -а, -о, мн. залèли, прич. мин. страд. заля̀н, -а, -о, мн. залèни, св., прех. Спец. Запълвам с разтопен метал или друг материал (смола, бетон и др.) леярска форма, калъп или каква да е празнина, за да се получи отливка, да се запълни празнината или да се съединят две части. Нецо чакаше с нетърпение да свършат сварчиците и да почнат да заливат тръбите. Ст. Даскалов, ЕС, 359. Леярите разтопиха метала и заляха формите. заливам се, залея се страд. Въпреки лекотата и неизменяемостта му във въздуха алуминият не е получил широко употребление в живота. Мъчно се полира, залива и споява. Хим. VII кл, 1950, 70.