замѐстник - единствено число, нечленувано замѐстника - единствено число, членувано - непълен член замѐстникът - единствено число, членувано - пълен член замѐстници - множествено число, нечленувано замѐстниците - множествено число, членувано
ЗАМÈСТНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което заема мястото на друго лице и продължава да изпълнява неговите функции; приемник.
Сега, като стана дума, кой да бъде заместникът на сваления кмет, от само себе си някак в устата на всички беше името на Младена. Т. Влайков, Съч. III, 159. Въпросът за един действителен помощник и евентуален заместник занимава най-сериозно Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 278. Командирът на отреда се мярна в лагера и след това замина за града. Кой бе негов заместник, Въкрил не знаеше. И не бе известно дали изобщо той бе оставил свой заместник. Г. Караславов, ОХ IV, 146. Индже войвода искаше да те остави за свой заместник. К. Петканов, П, 33.Виж повече2. Адм. Помощник на ръководно длъжностно лице. Когато радистът поднесе телеграмата, полковникът се съвещаваше със заместниците си за някакви злоупотреби в артелните. Н. Антонов, ВОМ, 105. Ухото ми привикна да различава стъпките на всеки лекар: тежкият, мечешки вървеж на „шефа“; скърцането на новите обувки на неговия пръв заместник. Н. Стефанова, ОС, 48. Директорът на института има двама заместници. // Разг. По административното деление на селищата до 1979 г. – заместник-председател на общински народен съвет на село, присъединено към централна община; пълномощник. – Всичко хубаво сборува председателят – кооператорите наричаха Соте председател вместо заместник – но това, дето казва за овчарите, май не е вярно. Кр. Григоров, ПЧ, 104. Заместникът на селото е млад, току-що завършил средно образование човек.
3. Остар. Пълномощник на суверен; наместник, управител. Рушимир разпечата писмото и прочете сред всеобщото мълчание: „До славния болярин Смилеца, наш заместник в Търново и предан слуга“. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 44. На два пъти моли лорда Кемдена, заместника в Ирландия, да го намести в служба на хазната. Й. Груев, СП (превод), 200.
4. Рядко. Заместител. А и населението на Европа бързо се увеличавало. Главно хлябът не достигал. А няма по-добър негов заместник от картофите. Сл. Петров, РКХО, 70.
◊ Христови заместници. Рел. За християнски първосвещеници – наместници на Бога. – На земята си остана човекът. Останаха и владиците, Христовите заместници на земята. Д. Талев, ГЧ, 282. Изумяваш се, когато изучаваш генезиса на папската власт. Зародишът е в една дума, в простата титла, която си дават първите папи, титла на заместници Христови, и която не изражаваше друго за тях и за първите християни освен една чисто духовна власт над съвестите. К. Величков, ПССъч. III, 98.