Основна форма: замина̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

замина̀ване - единствено число, нечленувано
замина̀ването - единствено число, членувано
замина̀вания - множествено число, нечленувано
замина̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 заминаване - пристигане
2 заминаване - стигане

Резултати от: Речник на българския език

ЗАМИНА̀ВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от заминавам. – Аз имам една молба: попитай другарите съгласни ли са преди моето заминаване да овършеем снопите на бедните войнишки семейства? Ст. Мокрев, ЗИ, 216. Отобусът, готов за заминаване към Широка лъка, бучеше вече долу пред хотела. Д. Калфов, КР, 80. Заминаването на българските студенти от Цариград произведе също такъв шум, както пристигането им. БД, 1909, бр. 3, 3.

Виж повече