замо̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано замо̀жния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член замо̀жният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член замо̀жна - единствено число, женски род, нечленувано замо̀жната - единствено число, женски род, членувано замо̀жно - единствено число, среден род, нечленувано замо̀жното - единствено число, среден род, членувано замо̀жни - множествено число, нечленувано замо̀жните - множествено число, членувано
ЗАМÒЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който притежава достатъчно имот или средства за добър живот.
Имаше младежи и девойки от по-заможни семейства – синове и дъщери на месари, на пътуващи търговци и на местни политици. Ал. Бабек, МЕ, 198. Вторият баща на Демир се числеше към заможните ведровчани, макар и по имот далече да не можеше да се сравнява с крупните чифликчии. А. Гуляшки, МТС, 176. По-заможните родители у нас даже и досега мислят, че доволно са осигурили бъднината на своите деца, ако са в състояние да им оставят в наследство някакъв имот. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 254. За човек, който има много пари, казва ся, че е богат, заможен, имотен. Й. Груев, Лет., 1873, 231.Виж повече2. Който показва материално благополучие. Мобилите съставляваха, както във всяка по-заможна селска къща: водникът, мансардата, лавицата и големият долап с всички покъщнини на Цанка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176. Заможен живот.
3. Диал. Който е силен. Заможен мъж мъка не знае. Н. Геров, РБЯ II, 92.
4. Като същ. заможният м., заможните мн. Човек, който притежава достатъчно имот и средства за добър живот; богат човек. Млекарите тикаха количките си, спираха се пред високите здания, в които живееха заможните, и изчезваха във входовете с бутилки мляко. П. Стъпов, ЧОТ, 128. Заможният навсякъде е добре.
ЗАМÒЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Като сказ. опред. Който може да извърши нещо. Електромагнитът бива заможен да вдига една тежина малко млого голяма от един чисто железен къс. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 27. // Способен. Сичкото то [благополучие] е отлетяло или защото един от супругите не е бил заможен да спаси и себе си и другия, или заможността му като недостатъчна не ще принесе следствията, които ожидаше. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 75.