Основна форма: запѝране - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

запѝране - единствено число, нечленувано
запѝрането - единствено число, членувано
запѝрания - множествено число, нечленувано
запѝранията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 запиране - освобождаване
2 запиране - пускане

Резултати от: Речник на българския език

ЗАПЍРАНЕ,

мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от запирам2 и от запирам се. Килията, ако може така да се нарече тясната и тъмна стаичка, приспособена за временно запиране на арестанти – имаше само едно прозорче. Ем. Станев, ВТВ, 28. – Тая заран, много рано, отидох в Ганковото кафене и от кафеджията пръв чух за твоето запиране. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 59. Какво крие това ту бавно, ту зачестено въртене, подскачане, подбягване или запиране в унес? Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 263.

Виж повече