зарѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време зарѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време зарѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време зарѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време зарѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време зарѝват - трето лице, множествено число, сегашно време зарѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зарѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зарѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зарѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зарѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зарѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зарѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зарѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зарѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зарѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зарѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зарѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зарѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зарѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зарѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зарѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зарѝвайки - деепричастие зарѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зарѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зарѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зарѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зарѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зарѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зарѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зарѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зарѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зарѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зарѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зарѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зарѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зарѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зарѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зарѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зарѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зарѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАРЍВАМ1, -аш, несв.; зарѝя, -ѝеш,
мин. св. зарѝх, прич. мин. страд. зарѝт, св., прех. и непрех. Започвам да рия. Конят беше великолепен и целият трепереше от възбуждение и пръхтеше. Ездачът му, спокойно усмихнат, го възви, той стъпи, изпръхтя и зари земята. Н. Тихолов, ДКД, 28. Вълчицата застана между двете жили, порови земята, подуши я, огледа се и чевръсто зари с двата си яки предни крака. Г. Райчев, В, 5. Изведнъж гърдичките на момичето се свиха и изпуснаха тежко дихание, гуменките зариха в мекия прах. Ат. Мандаджиев, ОШ, 13.Виж повечеЗАРЍВАМ2, -аш, несв.; зарѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зарѝнат и зарѝя, -ѝеш, мин. св. зарѝх, прич. мин. страд. зарѝт, св., прех. 1. Покривам, засипвам, затрупвам нещо с пръст, пясък и под. Председателят махна с ръка и тръгна към редосеялката, която зариваше първите зърна в смолницата на ширната народна нива. А. Каралийчев, СР, 53. Разцепвахме тиквите наполовина, похлупвахме ги върху насветлените огнища, заривахме ги с прегоряла жар, а отгоре почвахме да печем мамулите. О. Василев, УП, 23. Нахвърлихме съчки по равното, поставихме малко шума отгоре и като заринахме огъня добре, свихме се кучешки, опрели един в друг гърбове и сложили глави на раниците. Д. Калфов, Избр. разк., 220. Заобиколиха Невена, зариха краката и полите ѝ с плява и зърно. К. Петканов, ОБ, 140. Изви се дъжд и мълния просветна, / и пясък мъртвите листа зари. А. Разцветников, Ст, 34. Днес погребваха стоте, / дето ги зари блиндажа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. // Запълвам, засипвам дупка, изкоп, яма с пръст, пясък и под.; заравям2. Отново се заловиха на работа – едни вадеха картофи, други пък ги отнасяха по-надолу в гората и ги изсипваха в отнапред изкопани ями. Сетне заринаха ямите с пръст. М. Марчевски, МП, 153. – Как са болните? – Не са добре. Коремен тиф. Цялото село е пламнало. Докато не заринем тия кладенци, в които бъкат удавени кокошки и плъхове и не докараме планинска вода, камбаната на поп Сава няма да млъкне. А. Каралийчев, НЗ, 104. // Погребвам; заравям2. След всичкия тоя разговор двамата турци поеха пътя за към селото си, а Ахмед поиска една тесла, изкопа едно гробче и зарина там Зунка. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 116.
2. Обикн. в съчет. с лице, глава. Завирам, пъхам, мушкам някъде или притискам към нещо лице, глава; заравям2. Полегнах и аз, зарих лице, тревите ме докоснаха с нежна хладина, с кротост и ласка. Г. Крумов, Т, 58. Стоян изпъшка, изви ръка и измъкна нож от овчарския си пояс. Но Христо го превари, отне ножа и зари лицето му в пръстта. К. Петканов, СВ, 161. Зарина лице във възглавницата и заплака.
3. Прен. Разг. Обикн. с предл. с, от. Отрупвам, засипвам някого или нещо с голямо количество предмети или с много работа. Дори и следобед вчера София беше зарината със сняг. 19 м, 2014, бр. 1246, 1. Заринаха пазара с дини.
4. Разг. Загърлям, окопавам; заравям2. При всяко отиване те усещаха, че нещо ги задържа вкъщи, искаше им се да изрешат кравата, да обърнат градинката, да идат до лозето и да го заринат. Ст. Даскалов, СЛ, 49-50. заривам се, зарина се, зария се I. Страд. от заривам2. Най-добре е там да се заринат. Кондо ще изкопае трап в тъмното кюшенце на одаичката, ще зарине парите. Д. Немиров, Б, 134. Всичко беше подредено и хубаво, но трябваше да се зарива вече. Закога да се чака! Може да завалят дъждове, да се разкаля, а в кално време копае ли се лозе? Ст. Марков, ДБ, 465. II. Възвр. от заривам2 в 1 знач. Кокошките ровеха пръстта, зариваха се в прах. К. Петканов, ОБ, 47.
ЗАРЍВАМ СЕ несв.; зарѝна се и зарѝя се св., непрех. 1. Пъхам се, мушкам се, завирам се в пръст, пясък, трева и под.; заравям се. Всички се гласяха за зимата. Личинките на майските бръмбари, малките щурчета, мъхнатите бръмбари и поповите прасета се зариваха дълбоко в почвата. П. Бобев, ЗП, 124. Всички заспаха. Някои дотолкова се бяха зарили в сламата, че само главите им стърчаха навън. Сл. Трънски, Н, 84. Елегантните му бели обувки стъпваха безразборно по праха, зариваха се в него и вдигаха облаци, които се наслояваха по маншетите на панталона му. Д. Димов, Т, 495.
2. Прен. Потъвам, поглъщам се изцяло от това, което върша, с което се занимавам; заравям се. В такава една книжка ний не можем да опишем колко българе са зели участие в сърбското освобождение, откъде се биле те, къде са паднали и пр., защото целта не ни е да се зариваме в исторически архиви и да пишем истории. Д. Спиров, МНП, 82.
3. Прен. Разг. Отрупвам се, засипвам се с голямо количество от нещо. По лицето на жената премина някаква радост, като видя крушата – Уу, каква рожба, какво чудо! Заринала се. Ил. Волен, НС, 61. Хубавата ни родина се е заринала в боклуци. Дишаме отровен въздух. ЖЗ, 2008, бр. 44 [еа].
◊ Заривам / зарина (зария) в калта нещо. Разг. Съсипвам, унищожавам. Чрез своите действия ние падаме в очите на нашите клиенти, обезценяваме нашите артикули, зариваме в калта нашата професия, а заедно с това нашето бъдаще и това на нашите семейства. КЗ, 1924, бр. 20, 2. Заривам / зарина (зария) нос. Разг. Падам по лицето си върху нещо. – Кирчо, вържи си крачолите на голфа, пак ще се омотаеш и ще зариеш нос... В. Андреев, ПР, 89. Заривам си / зарина си главата в пясъка <като щраус>. Разг. Правя се, че не виждам нещо неприятно, не забелязвам, че някакъв проблем съществува и трябва да бъде решен. Не трябва да си зариваме главата в пясъка и да се правим, че този проблем реално не съществува. Тема, 2007, бр. 46 [еа]. Настъпва времето, когато трябва да престанем да си играем на виновни и невиновни, да си зариваме като щрауси главите в пясъка. НЗЗ, 2012, бр. 6, 2.