Основна форма: засѐчка - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

засѐчка - единствено число, нечленувано
засѐчката - единствено число, членувано
засѐчки - множествено число, нечленувано
засѐчките - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 повреда - авария - засечка
2 провал - проваляне - издънка (разг.) - авария (прен.; разг.) - засечка (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ЗАСÈЧКА ж. 1. Внезапно спиране на действието на огнестрелно оръжие, механизъм или машина поради повреда или някакъв недостатък.

Той натисна спусъка. Чу как жилото изчатка, но не последва изстрел. Засечка. Наново зареди пистолета. М. Яворски, ПОББ, 50. Те [работничките] зависеха от майстора. Безпомощни при най-дребната засечка на машината, ако той не се притечеше бързо, те трябваше да стоят и да губят от нормата. Б. Болгар, Б, 59. Аз съм си сложил раницата и пръта настрана, седнал съм на столчето си и се мъча да оправя спининговата си макара, която честичко ми прави дяволски засечки. Д. Калфов, ИТШ, 67.

2. Прен. Внезапно прекъсване на говор, мисъл и под. Тя млъкна, защото гласът ѝ трепна и като че се скъса. Тази засечка тя направи нарочно и много ловко. Г. Караславов, ОХ IV, 30. Дават ми думата, опитвам се да кажа нещо, но от смущение загубвам нишката на мисълта, заеквам, изчервявам се и млъквам. Другарите от деликатност се правят, че не са забелязали, но аз не мога да си простя засечката. Мл. Исаев, Н, 56. Мислите му течаха бързо, без засечки. Ст. Даскалов, ЕС, 188.

3. Прен. Внезапно прекъсване на успешното развитие на нещо поради неочаквана намеса на някого или поради непредвидени обстоятелства. И все пак успехът с Ана не е дребен. Особено като бъдеща възможност. Стига да не възникне някоя засечка и връзката да продължи нормално. Б. Райнов, НН, 275. Яви се да го съди, беше премислила като следовател всички ходове в разпита, засечки, ако се опита да кръшне. Ст. Даскалов, ЕС, 23.

4. Спец. Точка в пространството, определена чрез пресичане на прави линии. Мястото на предметите [върху окомерната снимка] се намира главно по два начина: чрез измерване на разстоянието до тях и чрез способа на засечките. Геогр. VIII кл, 1965, 21.

Виж повече