засѝлвам - първо лице, единствено число, сегашно време засѝлваш - второ лице, единствено число, сегашно време засѝлва - трето лице, единствено число, минало свършено време засѝлваме - първо лице, множествено число, сегашно време засѝлвате - второ лице, множествено число, сегашно време засѝлват - трето лице, множествено число, сегашно време засѝлвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време засѝлвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време засѝлвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време засѝлваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време засѝлваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време засѝлвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение засѝлвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение засѝлващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝлващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие засѝлващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие засѝлваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝлващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝлващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝлващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝлващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝлващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие засѝлвайки - деепричастие засѝлвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие засѝлвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие засѝлвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие засѝлвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие засѝлвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝлвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие засѝлвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝлвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие засѝлвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝлван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие засѝлвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие засѝлваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие засѝлвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие засѝлваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие засѝлвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие засѝлваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие засѝлвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие засѝлваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 засилвам - преувеличавам - подсилвам - раздувам (разг.) - хиперболизирам (книж.)2 засилвам - укрепвам (прех.) - подсилвам 3 засилвам (дисциплина) - затягам - стягамВиж повече
ЗАСЍЛВАМ, -аш, несв.; засѝля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Увеличавам силата на нещо, правя го по-силно. – Мисля, че трябва да засилите охраната си. Имам сведения, че тая нощ ще ви обкръжат въстаници, за да ви свалят. В. Геновска, СГ, 307. Братята Асен и Петър искали да издигнат и засилят царската власт. Болярите започнали борба срещу Асеневци. Ист. VII кл, 34.Виж повече2. Увеличавам степента, силата на работа, действие на уред, съоръжение, двигател и под. Баба Габювица засили газеника и сенките и на тримата скокнаха по стената. М. Яворски, ХСП, 93. – Моля ти се, дъното на тенджерата да се напука. Блъснала дърва, въглища, засилила печката като пещ и не ми мръднала тенджерата! ВН, 1960, бр. 2664, 4.
3. Прен. Увеличавам степента, силата на чувство, състояние. В минути на горчива обида той се връщаше в мислите си към родното село; тия завръщания ставаха мъчителни и засилваха тъгата му по нещо голямо. Д. Талев, ЖС, 82. Някъде се мярна момиче в пъстроцветна рокля, което носеше в ръката си чанта, лъхна ме миризма на ябълки, която, не зная защо, засили тревогата ми. Сп. Кралевски, ВО, 28.
4. Правя нещо да се движи по-бързо. Изведнаж Осман засили конете. Пред нас, на петдесет разкрача, се появиха около петима конници черкези. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. Изведнъж тя нададе лек вик, разпери ръце и припна надолу. Наклонът я засили. Г. Райчев, ЗК, 167. Право иде на Магдини двори, / кон засили [Марко], та порти прерипна. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 11. // Непрех. Рядко. Ускорявам движението си; засилвам се. Отначало конете вървяха полека, после засилиха и тъй като никой не спъна юздите им, те се уплашиха и хукнаха да бягат колкото могат. Й. Йовков, ПГ, 225. Влакът засилва, бърза, сякаш схваща нетърпението му. Г. Стаматов, Разк. I, 64. ● Прех. В съчет. с крачка, ход, скорост и под. Отон засилва крачката и скоро забелязва, че са достигнали Дедевската река. Н. Хайтов, ШГ, 126. Температурата се понижава с няколко градуса. Неусетно или засилвате хода си, или пък обличате връхна дреха. П. Делирадев, В, 261. Параходчето засилва хода си и цялото пъстро население в него се е смълчало, упоено от неизразимия покой на тоя вечерен час. К. Константинов, НЗХ, 84. И затова тя караше съвсем механично и постепенно засили скоростта на колата, като престана да се бои, че можеше да направи грешка с кормилото. Д. Димов, Т, 622.
5. Непрех. За дъжд, сняг – засилвам се. Заръмя ситен дъжд. Дъждът засили, а по-после ливна като из ведро. Д. Немиров, Б, 217.
6. Правя нещо да звучи по-силно, да се чува по-силно. – Свободата е всичко за един народ – продължи той, като все повече засилваше своя глас. Т. Влайков, Съч. III, 54. Момчето започна неуверено, тихичко, но като видя, че и аз почти разказвам заедно с него, засили гласа си и накрая завърши сам. Л. Александрова, ИЕЩ, 206. В дълбокия пролом между скалите се събуждаше мътната река и засилваше шума си. Елин Пелин, Съч. II, 196.
7. Правя нещо да се вижда, да личи по-силно, по-ярко. Усмивката засилваше лисичия израз на това лице. Ем. Станев, ИК I и II, 250. Младият човек засили загрижено-скръбното изражение на лицето си. Ем. Станев, ИК I и II, 293. Златка разгъна кърпата и я сложи на главата си да съхне. Червеният цвят засили руменината на бузите ѝ и Пейчо не можеше да откъсне очи от нея. К. Петканов, П, 14.
8. Разг. Давам изобилна, питателна храна на някого или лекарства, за да стане по-здрав, по-силен, да укрепне. – Вика ли лекар? – Виках. – Какво каза? „Слабичка е, казва, и трябва да я засилите, да се храни по-добре.“ Д. Ангелов, ЖС, 234. Давайте витамини на детето, за да го засилите.
9. В съчет. с храна. Правя по-качествена, по-питателна. Герган го загледа учудено. – Както виждаш – продължи ръководителят, – управата нито се грижи за отопление, нито пък засилва храната. К. Калчев, ЖП, 289. – Трябва да засиля храната, за да не туберкулирам. К. Калчев, ПИЖ, 164.
10. Жарг. Поощрявам, карам настойчиво някого да извърши нещо. – Станете и подкрепете Пешката. Нали вие го засилихте. Нима ще го оставите сега сам да се пече на жаравата?... Сп. Йончев, ШД, 14. Приятелите му го засилиха да се яви на изпит, и го скъсаха.
11. Разг. Ирон. или пренебр. Само св. Обикн. в мин. неопр. и мин. предв. Понякога с отриц. не. Нямам никакво желание за нещо или да имам някакъв допир, контакт с някого, не се интересувам, не се нуждая от нещо или от някого, не умирам за нещо или за някого; изгоря. Не съм се засилил да те каня у дома след всичко, което си изприказвал за мене. засилвам се, засиля се страд.
ЗАСЍЛВАМ СЕ несв.; засѝля се св., непрех. 1. Ставам по-силен, увеличавам силата си. Те [англичаните и французите] имат и повече войска, и повече артилерия, и повече картечници, и повече хляб. При това с всеки нов ден те се засилват, а германците отслабват. Г. Караславов, ОХ, 398. Българите в Прилеп дотолкова се били засилили в борбата срещу фанариотското духовенство, че сам валията Азми паша бил писал в Истанбул. Хр. Бръзицов, НЦ, 57. Някои от тях [паши и аги] дотолкова се засилват, че правителството се вижда принудено да им признае правото да владеят обширни области и да управляват по своя воля. Б. Пенев, НБВ, 37.
2. Проявявам се в по-висока степен. А престрелката постепенно се засили, момчето простенва насън в съседната стая. М. Грубешлиева, ГР, 80. Мернаха се по площада и неколцина от заптиетата и бързо изчезнаха някъде, изпокриха се от горещината, която се засилваше. Д. Талев, И, 505. И колкото слънцето се засилваше, толкова тя размахваше сърпа и жънеше ръкойка след ръкойка, сноп след сноп. К. Петканов, ОБ, 200. Тя се държи храбро в общата празнична радост и в своята собствена радост, макар да чувствуваше новия пристъп на болестта си, който се засилваше. Д. Талев, ЖС, 362. Препирнята взима широки размери и постепенно се засилва. Д. Калфов, ПЮН, 95.
3. Прен. За чувство, действие и под. – усилвам се, увеличавам се, развивам се с пълна сила. Той се сърдеше сам на себе си и раздразнението му все повече се засилваше. Т. Влайков, Съч. III, 262. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено – обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и засили ново чувство – на съпротива, на възмущение. Д. Талев, ПК, 90. Откакто Стефан и Цанко се завърнаха в Пловдив, работата на Комитета все повече се засилваше. В. Геновска, СГ, 292. Веселбата се започна и засили като че от само себе си. Й. Йовков, Ж 1930, 46.
4. Ускорявам движението си. За да излети, самолетът трябва да се засили и да придобие такава скорост, при която създаваната от крилото подемна сила става по-голяма от теглото на самолета. Р. Радулов, ИГ, 96. По едно време конете тъй се засилиха, че бай Васил с мъка трябваше да ги удържа и да внимава добре да не би да ни обърнат някъде. Й. Йовков, Разк. III, 36. Кабриолетът зави покрай кладенеца и се засили надолу. Й. Йовков, ЧКГ, 118. А хорото, започнало изпърво по-бавничко, полека-лека се засилва, засилва и най-после се завъртва с шеметна бързина като фъртуна. Т. Влайков, Пр I, 268.
5. Затичвам се, за да придобия сила или скорост. Тото Две побърза да настигне Лико и Славето, като носеше жалона с острието напред, сякаш се готвеше да направи овчарски скок. – Засилваш се... забиваш лоста и се покатерваш като котка – каза той. – Още докато се изправя, ти трябва да си на върха. Г. Мишев, НЖ, 8-10. Той [Левски] се отдръпва малко назад, засилва се и изведнъж прескача широкия окоп. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. // Разг. С обст. поясн. (нареч. за място или предл. към със същ.). Вървя, отивам някъде, обикн. с по-бърз ход. Той държеше в ръце шпалти и се беше засилил нанякъде. Л. Дилов, ПБД, 91.
6. За дъжд, сняг – усилвам валежа си. Дъждът се засили, а мъглата беше станала по-гъста. Сп. Кралевски, ВО, 101. Снегът се засилваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166.
7. За глас, шум и под. – звуча, чувам се по-силно. Човекът освобождаваше повече душата си и гласът му се засилваше. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Гърмежите се засилваха, в небето се въртяха стотина машини, а от града бавно се дигаха първите тежки пушеци. К. Константинов, ПНП, 23. Шумът на воденицата като че ли се засили. Елин Пелин, Съч. I, 81. Врявата се засили.
8. За изражение, цвят и под. – лича, откроявам се по-силно. Колкото повече се замисляше, толкова повече се засилваше напрегнатото изражение на лицето му. Δ Естествената червенина на бузите ѝ се засили от студа.
9. Със следв. изр. със съюз да. Правя усилие, напрягам се да извърша нещо. Аз се засилих да извикам, ала едно, гласът ми се беше секнал, па друго, изненадейно токо ми се стовари по главата един удар. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Василка щеше да ражда след три месеца, а остана съвсем самичка. Като рече, че не иска да се види с техните, и удържа на думата си. Ама и бати Иванчо и кака Марийка не се бяха много засилили да се сдобряват. Кл. Цачев, В, 233. В лодката със шум и вик / те наскачаха за миг. / Бързо вдигнаха платната. / Вълчо с тежките лопати / се засили да гребе. Л. Станчев, СИП, 64.