Виж повече
ЗАСЛА̀БВАМ, -аш, несв.; заслàбна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Ставам по-слаб като загубвам от теглото си; отслабвам1. Само Здравко не участвуваше в това раздвижване. Заслабна бързо и другарите му мълчаливо отбягваха да се вглеждат във восъчната бледина на лицето му. М. Яворски, ХСП, 263. От безсъние заслабна, ушите му изтъняха като цигарена книжка. В. Чертовенски, ГО, 5. „Защо, казвам, жено, сама настояваш да те продават? Не милееш ли за децата си?“ „Заслабнаха, отче, подуха се коремчетата им, на старци заприличаха. За тях се продавам, господ да ми прости.“ Ем. Станев, А, 196.Виж повече2. Ставам по-слаб, загубвам силата, устойчивостта, издръжливостта си; отслабвам1. – Най-напред трябва да укрепя организма си. От дългото и хроническо гладуване моят организъм заслабна, получих затъмнение. К. Калчев, ПИЖ, 164. – От какво си болен? – От малария. Нямаше да ѝ се сдам аз, ами ме раниха в рамото и заслабнах, затова... П. Славински, ПЗ, 165. // За сетива, памет – загубвам първоначалната си възприемчивост, сила; отслабвам1. Очите ми заслабнаха и не мога вече да бродирам такива шевици. Δ С възрастта слухът му заслабна и вече почти не чува.
3. Прен. За дейност и под. – намалявам активността си поради неблагоприятни обстоятелства; отслабвам1. Осъществяваме издателска дейност, която обаче през последните две години се натъкна на трудности от най-различно естество и доста заслабна. ПСл, 2009, бр. 1-4, 27.