затръ̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време затръ̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време затръ̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време затръ̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време затръ̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време затръ̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време затръ̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време затръ̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време затръ̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време затръ̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време затръ̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време затръ̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение затръ̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение затръ̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие затръ̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие затръ̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие затръ̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие затръ̀швайки - деепричастие затръ̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие затръ̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие затръ̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие затръ̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие затръ̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие затръ̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие затръ̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие затръ̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие затръ̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие затръ̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие затръ̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие затръ̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие затръ̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие затръ̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие затръ̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие затръ̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие затръ̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие затръ̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТРЪ̀ШВАМ, -аш, несв.; затръ̀шна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. затръ̀шнат, св., прех. Затварям силно с блъскане, с тръшкане (обикн. врата). Девойката грабва чантата си от масата, спуска се с бързи стъпки към вратата и с все сила я затръшва подире си. Б. Райнов, ГН, 107. Нашият писател затръшва двете крила на прозореца. Сп. Йончев, СбСт, 157. Късно е. Време е и той да се прибира. И съдията затръшва пътната врата, минава в тъмното през двора, напипва разкривената дървена стълбица и драсва кибрит да си светне по пътя. К. Константинов, ПЗ, 92. Гюргево потъна в дълбока сънна тишина. По кръглото мегданче на чаршията фучеше само снежната вихрушка и затръшваше вратниците. С. Северняк, ОНК, 8. Нямам време да слушам хорските миризливи уста час по час в дюгеня си – рекъл и затръшнал дюгенските кепенци. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 5. затръшвам се, затръшна се страд. Затръшна се наблизо врата, чуха се стъпки и проточен вик от къщата: – Кът-кът-кът-кът! К. Константинов, СЧЗ, 83. Портата се отвори, колкото да са пропъхнеме и след като влязохме вече в двора, пак са затръшна изподиря ни. З. Стоянов, ЗБВ I, 355-356.Виж повече