захла̀с - единствено число, нечленувано захла̀са - единствено число, членувано - непълен член захла̀сът - единствено число, членувано - пълен член
ЗАХЛА̀С, мн. няма, м. 1. Обикн. в съчет. с предл. в, с и др. Състояние, при което нещо хубаво или интересно завладява напълно съзнанието и чувствата и не се забелязва, чувства или съобразява нищо друго; унес, забрава, самозабрава, захласване.
Бабата е много добра разказвачка на приказки, които малкият Христо слуша в захлас. Лит. ХI кл, 170. Радка спря поглед на народа, спря поглед и на момците, които, в захлас от нея, бяха забравили, че са на коне, и очите ѝ се избистриха, засмяха се. Ил. Волен, ДД, 119. Прекръствам се несъзнателно някак и аз, едва дошел на себе си от захласа, с който слушах чудното житие на Свети Алексия. Т. Влайков, Пр I, 178. Та това е повече от любов, това е захлас, възторг. М. Радев, СР, 59. Изпадам в захлас. В захлас съм. // Пълно вдълбочаване в някакво интересно или приятно занимание, при което не се забелязва нищо наоколо; унес, забрава. Още от ранни младини руските писатели завладели ума и сърцето му. Той чете с увлечение и любов, чете до захлас, забравил задълженията си на ученик и досадните училищни задавки. Ив. Богданов, СП, 71. Косара понякога се вслушваше в непрестанното чуруликане на двете деца. От време на време тя обръщаше към тях сините си очи да ги погледне, но се пазеше да не прекъсне техния блажен захлас. Д. Талев, С II, 266. Повтори пак – и след минута бясно / той лекий лък поведе по струните. / В захлас / той себе си и целий свят забрави. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 69. Пея в захлас.Виж повече2. В съчет. с предл. до, след гл. плача, смея се, говоря и под. Спиране на дъха, задъхване; захласване1. Седи тоя едър човек с нависнали мустаци и в неговите колене са седнали две палави дечурлига с руси, рунтави глави. До него се валят други две. А трети две се мъчат да се покатерят на неговия здрав и широк гръб. И той се смее до захлас. Вл. Мусаков, СбЗР, 409. Ех, да имаш апаратче, / мислещо за сто глави! / Спас повтаря до захлас. Цв. Ангелов, НП, 98-99.
3. В ж. Диал. Неодобр. Само с гл. съм в 3 л. ед. Захласнат, занесен човек (обикн. във възклиц. или отриц. изреч.); заплес1, заплесия1. – У, осем вече минало! – Виж каква си захлас; комай те подсещам два пъти веке. Ив. Вазов, Съч. IХ, 54.