Основна форма: заякча̀вам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

заякча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време
заякча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време
заякча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време
заякча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време
заякча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време
заякча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време
заякча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
заякча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
заякча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
заякча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
заякча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
заякча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
заякча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
заякча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
заякча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
заякча̀вайки - деепричастие
заякча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
заякча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
заякча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
заякча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
заякча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
заякча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
заякча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
заякча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
заякча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
заякча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
заякча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
заякча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
заякча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
заякча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
заякча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
заякча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
заякча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
заякча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 укрепвам (прех.) - стабилизирам - заздравявам (прех.) - заякчавам

Резултати от: Речник на българския език

ЗАЯКЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заякчà, -ѝш,

мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някой, нещо да стане по-здрав, по-як, устойчив физически. Пенко караше вече петнайсетата година. Годините, прекарани в село, го заякчиха. Той беше израснал пъргав и жилав момчурляк. П. Здравков, НД, 182. Слънцето и водата заякчават тялото, а упражненията заякчават мускулите. // Правя нещо да стои по-устойчиво, стабилно; закрепвам1, закрепявам, укрепявам, прикрепвам. Разказвал още старият дъб, когато сам едва заякчил корени в земята, хан Омуртаг летял все още на своя ален жребец между дворците си от Плиска до Преславец. Н. Каралиева, ЗБ, 48. Ще се опитам да строша оградата. Тя бе твърде слаба. Дюпон опря своя гръб и заякчи краката си в почвата. БД, 1909, бр. 3, 4.

2. Прен. Укрепвам2 някого психически, правя някого по-издръжлив психически, нравствено. Безбройните дни и нощи на нелегален живот бяха заякчили нервите му. З. Сребров, Избр. разк., 41. „Повръщането на миналите етапи от културното развитие е по-скоро средство, отколкото цел: то ни заякчава, за да задържим скъпо спечелените победи.“ А. Илиев, БР, 1930, кн. 3, 98.

3. Прен. Правя нещо да стане по-устойчиво, по-трайно, сплотено и под.; укрепвам2. Тая способност [да пее] увеличаваше и заякчаваше връзките му бързо и можеше да се каже, че в кратко време хаджи Пени стана най-познатият човек. Д. Немиров, Б, 79. Тя [войната] би заякчила още за дълги години абсолютизма и гнета на монархията [в Русия]. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 29-30. Маджурина с храбростта си заякчил вярата на селяните в кооператива. Д. Вълев, Ж, 69. Заякчавам сътрудничеството. Δ Заякчавам колектива. заякчавам се, заякча се страд.

ЗАЯКЧА̀ВАМ СЕ несв.; заякчà се св., непрех. 1. Ставам по-здрав, по-твърд, по-устойчив; заяквам. Известно е, че бетонът при обикновени условия сравнително бавно се заякчава. ВН, 1959, бр. 2477, 4.

2. Прен. Ставам по-устойчив, по-траен, сплотен и под.; укрепвам, заяквам. Беше си създал семейство – имаше и две деца. Така се случи, че и двете бяха в моето отделение. Приятелството ни още повече се заякчи с децата му. Кр. Григоров, Р, 42. Нашите стопански връзки със съседните страни се заякчават все повече.

– Друга (остар. и диал.) форма: заячàвам.

Виж повече