зло̀ -
- 1. зло
- - Да се помене зло под камък
Виж повече- - Да спи зло под камък
- - Да стои зло под камък
- - Дойди зло, че без тебе по-зло
- - Ела зло, че без тебе по-зло
- - Зло да те забрави
- - Ако падне теслата от тавана, ще го убие Ивана: оле, какво зло стана!
- - Да те забрави злото
- - Да те не види злото
ЗЛО, мн. няма, ср. 1. Обикн. членувано. Всичко отрицателно, лошо в нравствено отношение. Противоп. добро.
И колкото повече се замисляше върху първата си неустрашима ярост срещу враговете на сиромасите, толкова по-силно вярваше, че той е роден да се бори със злото на тоя свят. Ц. Церковски, Съч. III, 227. – А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Пречи им завистта, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душата им бакалница и търгува с доброто и злото. Елин Пелин, Съч. III, 39. – Колко умни и уместни предложения направиха. Но никой не се реши ясно и открито да посочи корена на злото. Кр. Кръстев, К, 233. И оттогава започнах да се питам, трябва ли да се боря със злото и да отвръщам на злото със зло? .. Историята е пълна със съпротивене на злото. И. Петров, ОЗап., 53. Надодоха в България сега и павликени проповедници, последователи на манихейския дуализъм или учение за борбата между две начала – доброто и злото. Т. Шишков, ИБН, 186. Веч дълбоко се помичат / с време всеяни злини; / с брадва се гора изсича, / зло се мъчно корени. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 117. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 18.Виж повече2. Отрицателни качества, лоша страна на някого или нещо. Противоп. добро. – Има по света хора сякакви: добри и лоши. Комай, че лошите са по-малко, ама злото им е голямо. Като хала – да им е цял свят да глътнат. З. Сребров, МСП, 71. „Все вярвах, че ако отделната личност победи в себе си злото, и изобщо ако хората станат по-добри – светът ще се оправи, няма да има войни и революции...“ М. Грубешлиева, ПП, 130. И сега не можа да дочака венчилото, защото злото в нея надви, та ѝ побърка ума. Д. Войников, РК, 63.
3. Постъпка, действие, което причинява вреда, неприятност на някого; злина, злодеяние. Противоп. добро. – Отворете! – викаше той на турски език. – Зло никому няма да направя. Нямам никакво оръжие. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 114. – Послушайте ме, бедни българи – каза той, – ние – прости и учени – всички сме все братя, та и зло да чиним един другиму и добро да струваме, все е за главите ни. А. Страшимиров, К, 55. „Аз исках добро да направя, а то какво излезе... Зло свърших и на себе си, и на добрия човек...“ К. Ламбрев, СП, 18. „Недейте никак да турите ръка и да убиете йедин человек, който не йе имал никога намерение да ви направи някое зло.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 431. Добро се забравя, а зло никога. Погов. Всяко зло за добро. Погов. // Остар. В съчет. с предл. на или в. Във вреда на. Противоп. добро. Признателност за освобождението съществува, но тази признателност експлоатират няколко лица само в своя корист и в зло на освободения народ. П. Р. Славейков, ПХС, 17. Контролът може да употреби на зло властта си над училищата, най-паче ако е непросвещен и не разумява високите просветителни цели на правителството. Н. Бончев, Съч. I, 86.
4. Груби действия, лошо отношение, целящи да се постигне нещо, като се преодолее нечия съпротива; насилие, принуда. Противоп. добро. Минка: – Анке, по-малка съм, да ме простиш, сестричко, че луда, луда бях, та ти думах. Анка: – И ти мене, Минке, че луда съм била, та съм ти отвръщала със зло. Ц. Церковски, ТЗ, 82. – Ние имаме да земаме от тебе вето, парите си искаме и ще си ги земнем и със зло, и с добро. Ил. Блъсков, ПБ II, 72. Ще отидеш, казвам ти с доброта, / не ме струвай със зло да те карам. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921. Макя му, като вишла, оти сос зло не бива, зафанала сос добром: „Оти, синко, така праиш, та си рано да доодиш?“. Нар. прик., СбНУ ХI, 154.
5. Разг. Зли, лоши думи или лоши мисли. Противоп. добро. – Болярите зло говорят за тебе, а селяните – добро. Ст. Загорчинов, ДП, 495. Дали ти ази додеях, / или ти булка зло каза, / зло каза, че я намрази? Ц. Церковски, Съч. II, 110. Който пее, зло не мисли. Погов.
6. Зла участ, лош, нещастен живот или бъдеще, с неприятности и затруднения; нещастие, несполука, беда. Противоп. добро. Той знаеше, че най-голямото зло, което може да го сполети, е свалянето от патриаршеския трон и заточението му в някой манастир. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 199. Всичките селяни българи бяха като сварèни, защото чакаха да им дойде до главата някое зло, а най-вече се грижеха тия, които имаха моми, да не се залови [Рашид бей] на инат да им изтурчи децата. Ц. Гинчев, ГК, 300. В ръката му сега лежаха имотите на стотина семейства, които тръпнат пред едно приближаващо се зло. Д. Немиров, Др, 151. – От зло е побягнала мойта дъщеря – добро дано намери. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Дядо Либен през своя живот е видял и голямо щастие, и голямо нещастие, и зло, и добро. Л. Каравелов, Съч. II, 37. ● В съчет. на зло е. „Мамо ле, стара майчице, / лоша съм съня сънувал / в събота сироти неделя: / черно ма куче захапа, / черни ма крви заляха – / дали йе на зло, на добро, / или йе пуста раздяла?“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 208-209.
7. Прен. Разг. Човек, който причинява злини, пакости; злодей. – Трябва да оправим тия наши отношения с византийците, пък и манихейците не са малко зло! Й. Вълчев, СКН, 482. Чаушинът му Хасан и неколцина от заптиетата му бяха голямо зло за дебрищани. Д. Талев, И, 385. – Според мен Кучеглавия е много по-голямо зло и ако трябва да се справим с някого, това е той. Д. Ангелов, ЖС, 66-67.
8. Прен. Разг. Лош, зъл човек; злобар, лошотия. Той си остана същото зло.
◊ Да спи (стои) зло под камък. Разг. 1. Нека не се чуе, да не се разправя, да се премълчи (употребява се, когато се каже нещо лошо за някого). – Той те е виждал... Идвал е у вас. Всичко зная аз, ама да спи зло под камък. М. Марчевски, П, 45. – Женен съм, но булката ми е бая корава, тя е... – той внезапно сложи ръка на устата си – да спи зло под камък. З. Сребров, Избр. разк., 19. 2. Нека не се говори, за да не се случи или да не се повтори (употребява се по повод на нещо лошо, което е станало или се говори, като израз на фатализъм). – Бях арестуван, щяха да ме съдят, но да спи зло под камък – засега отървах кожата. В. Нешков, Н, 122. Но мина сватбата, Теньо се прибира около булката си, поувлече се в работата си, укротя. – Е, да спи зло под камък – кръстеше се майка му. – Барем на стари години и аз да видя хубавко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. 3. Остар. Да умре (за турчин). Ела (дойдѝ) зло, че без тебе по-зло. Разг. Употребява се за изразяване на примирение с някаква злина, която в сравнение с друга е по-малка. – Казвам ви пак, че това ни остава да сторим, нищо друго... Ела зло, че без тебе по-зло. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 180. Най-после и лош человек да е Богориди, пак трябва да ся сближат нашите с него, зачтото без него ничто не ся върши. Дойди зло, че без тебе по-зло. АНГ I, 96. Зло<то> да те забрави. Разг. Употребява се като извинение, че са забравили някого, обикн. за нещо хубаво. – Защо не донесохте и на мен от маслинките? – каза Игнат. – Носим ти, братовчед, как да не ти носим! Ама аз не съм ли ти ги дал още? Тюх, как забравих? Зло да те забрави! Кл. Цачев, В, 45. – Добро утро, майсторе... Къде се губиш, бе човече. Забравихме те хей, зло да те забрави... Кр. Григоров, И, 125. Със зло, споменавам (запомням, помня) някого. С лошо, неприятно чувство (споменавам, запомням, помня) някого заради злите, лошите дела, които е извършил. – Царю – изрече той тихо, но твърдо, – сполай ти за честта и за царския дар. Ала не се гневи и не ме помни със зло. Аз пак държа на своето – извади меча си и застани начело на войската, дето седи долу при Сливен, и я поведи... Ст. Загорчинов, ДП, 381.
ЗЛО нареч. 1. Със злина, злоба; жестоко, зложелателно, неприязнено. Синкавоводнистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Ангелов, ЖС, 30-31. То [кучето] беше настръхнало от възбуда, лижеше разкървавената си плешка и ръмжеше зло. Г. Райчев, В, 9. Погледът му святкаше зло и недоверчиво изпод надвесените като подмол вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 335-336. – Тая няма да я бъде! – Гласът на Севар захриптя зло и жестоко. Й. Вълчев, СКН, 210. // Злорадо. – Чети, чети, протовестиаре, чети, каквото знаеш – рязко се извърна царят към Раксина и някак зло се разсмя. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Но как е трагична съдбата на хората! .. сякаш един най-неизвестен бог измисля препятствията и ги взема, както му попадне, за да се наслаждава зло и завистнически на хората. Й. Вълчев, СКН, 359. Неведнъж старият, бащата, беше казвал на сина си: – Слушай, Кальо, да махнеш този звяр от дома .. говориха му същото и хората от селото... Непреклонен беше само Кальо овчарят. Той се смееше зло, клатеше глава. Г. Райчев, В, 14.
2. Остар. и диал. Зле. Татария е неизмерно пространство, обаче много зло заселено, разделява ся на три велики части. Е. Васкидович, ПП (превод), 48. Хванахме да ходим по горите и по планините, но потерите бяха дотолкова чести, щото ние ниде не можехме да са задържиме ..: ходихме в Шуменско, ходихме във Фибелишко – навсякъде зло. П. Хитов, МП, 22. – Защо ми е тукашният рахат, кога няма капка ракия! В пъклото, истина, е зло, ама аз съм научен: ще тегля, па в добър час ще си пийна и то ще ми олекне. Елин Пелин, Съч. I, 35-36.