злоко̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано злоко̀бния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член злоко̀бният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член злоко̀бна - единствено число, женски род, нечленувано злоко̀бната - единствено число, женски род, членувано злоко̀бно - единствено число, среден род, нечленувано злоко̀бното - единствено число, среден род, членувано злоко̀бни - множествено число, нечленувано злоко̀бните - множествено число, членувано
ЗЛОКÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни,
прил. Книж. 1. Който носи, предвещава зло, нещастие, беда; зловещ. По едно време започна вечер да се обажда от покрива на къщата ни глас на кукумявка. Сякаш в присмехулния глас на тая злокобна птица имаше някаква прокоба. СбЦГМГ, 153. – Война, война има! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. II, 101. И ето пророчество чу се злокобно: / „Беда ви там чака, беда!“. К. Христов, Т, 77. Злокобна новина.Виж повече2. Който навява, внушава чувство на тревога, страх, ужас; зловещ. Вторите петли пропяха и млъкнаха – настъпи мъртвата тишина преди наближаването на утрото, когато мракът се сгъстява, става най-страшен и злокобен. П. Славински, ПЗ, 115. Влизахме в полуоцелелите си домове и бързи, задъхани като крадци, грабвахме по някой парцал, за да хукнем отново назад, по-далеч от това злокобно място. К. Константинов, ПНП, 33. Сред мрака непрогледно гъст / стърчи злокобен силует / на някакъв грамаден кръст. Хр. Смирненски, Съч. I, 103. Злокобна тишина. Злокобно предчувствие.