Основна форма: зна̀ние - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

зна̀ние - единствено число, нечленувано
зна̀нието - единствено число, членувано
зна̀ния - множествено число, нечленувано
зна̀нията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 знание - наука - познание - просвета

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 знание - незнание

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. знание
- Довеждам/доведа нещо до знанието на някого

Резултати от: Речник на българския език

ЗНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Познания в някоя или в много области на науката или на живота.

„Аз мисля, че на нашите хора са необходими знания, знания всестранни, по сичко.“ Т. Влайков, БСК III, 278. Тая жажда за повече знания беше жажда на ума му, но беше в него и жажда за по-голяма сила, за предимство пред другите. Д. Талев, С II, 135. Тя ме питаше за имената на дърветата, удивляваше се на моите знания и ме гледаше със страхопочитание. Елин Пелин, Съч. II, 67. Той можеше да направи всякакъв вид дърводелско изделие, шиеше превъзходно облекла, умееше да вае глина и всевъзможните други дребни знания и сръчности не убягваха от ръцете му. Д. Добревски, БИ, 178. В своя дом под ръководството на баща си Архимед получил солидни първоначални знания по математика, механика и астрономия. Матем., 1987, кн. 2, 1. Младите хора са жадни за знания.

2. Само ед. Наука изобщо. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Цялото грамадно имение край Средец беше посветено на знанието. Там не се влизаше на кон, ни с меч в ръка, а като в черква. А. Дончев, СВС, 103. – И аз разбрах, че без знание наникъде не сме. Всеки може да ни лъже, както си иска. Д. Кисьов, Щ, 267-268. Тази област на знанието е твърде интересна.

3. Притежаване на някакви сведения, осведоменост за някого или нещо; знаене, информация. „И за да не бъде за никого тайна изповедта ми, моля, предайте някому написаното – за публикуване и всеобщо знание.“ Д. Калфов, КР, 68. Богатин се снабди с документи за женитба без знанието на баща си и на уречения ден беше в Дуралий. Ив. Карановски, Разк. I, 169. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 186.

Довеждам (донасям) до знанието на някого. Книж. Уведомявам някого за нещо, съобщавам някому нещо. – Знаеш ли по чие разпореждане се направи планът на градината? – Какъв ти план! – навъси се портиерът. – Председателят начерта всичко с бастуна си. – Аз ще донеса всичко това до знанието на съвета. П. Вежинов, ДВ, 8.

Виж повече