зна̀тност - единствено число, нечленувано знатността̀ - единствено число, членувано
ЗНА̀ТНОСТ, -ттà, мн. няма,
ж. Книж. Качество или проява на знатен. Във всичко боляринът обичаше да изтъкне своята знатност и големство, пазеше тежестта на рода и годините си. М. Смилова, ДСВ, 51. Самуил сведе поглед. Не можеха да лъжат тия очи. Не искаше тая жена знатността на сина му, нито ламтеше за богатство. А. Дончев, СВС, 184. – Мнозина са се чудили / при моето богатство, знатност, слава, / що моята самотност продължава? М. Петканова, ЦТ, 20.Виж повече