ѝдвам - първо лице, единствено число, сегашно време ѝдваш - второ лице, единствено число, сегашно време ѝдва - трето лице, единствено число, минало свършено време ѝдваме - първо лице, множествено число, сегашно време ѝдвате - второ лице, множествено число, сегашно време ѝдват - трето лице, множествено число, сегашно време ѝдвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ѝдвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ѝдвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ѝдваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ѝдваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ѝдвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ѝдвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ѝдващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ѝдващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ѝдваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдвайки - деепричастие ѝдвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ѝдвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ѝдвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ѝдвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ѝдвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ѝдвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ѝдвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ѝдвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ѝдвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 настъпвам (за определено събитие) - идвам - дойда (само св.) - наставам 2 пристигам - идвам 3 идвам (разг.) - произлизам - произхождам
- 1. идвам
- - Ида (идвам) на крака
Виж повече- - Идвам до мъртва точка
- - Идвам до просяшка тояга
- - Идвам до точката на замръзването
- - Идвам до ушите (ухото)
- - Идвам дохак (дохаки)
- - Идвам до нечия черга
- - Идва ми (иде ми) акъла <в главата>
- - Идва ми до (на) главата
- - Идва ми до гуша
- - Идва ми до козирката
- - Идва ми дотук<а>
- - Идва ми до ушите (ухото)
- - Идва ми друг акъл
- - Идва ми друг ум
- - Идва ми (иде ми) пипето <в главата
- - Идва ми (иде ми) ума <в главата>
- - Идвам като челебия, отивам си като брантия
- - Идвам (ида) на <бял> свят
- - Идвам на себе си
- - Идвам (ида) на тоя свят
- - Идвам отхак (отхаки)
- - Идвам си на думата
- - Идвам си на приказката
- - Идват ми всякакви акъли
- - Идват ми най-различни акъли
- - Иде ми (идва ми) възбръдно
- - Иде ми (идва ми) възбръдо
- - Иде ми (идва ми) на акъла
- - Иде ми (идва ми) нагоре
- - Иде ми (идва ми) нагорно
- - Иде ми (идва ми) на езика
- - Иде ми (идва ми) нанагорно
- - Иде ми (идва ми) на пипето
- - Иде ми (идва ми) напрез ръка (ръки)
- - Иде ми (идва ми) на ум<а>
- - Иде ми (идва ми) на устата
- - Иде ми (идва ми) отръки
- - Иде ми (идва ми) отръце (отръка)
- - Иде ми (идва ми) сръки
- - Каквото ми идва на езика
- - До кръв, идва
- - Като (сякаш) за огън, идвам
- - С празни ръце, идвам
ЍДВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Движа се, обикн. към мястото, където е лицето, което говори; ида1, приближавам се. Противоп. отивам.
След тях [мъжете] идваха жените бавно, шушукайки нещо многозначително помежду си. Кр. Велков, СБ, 106. Пътниците заемат местата си в трапезариите. Идва прислужникът, облечен в смокинг, и поздравява учтиво гостите от своята маса. Св. Минков, ДА, 9. Той идва по-близо и ми разказва цялата история. Й. Йовков, Разк. II, 40. Пчелите жужаха наоколо, идваха, отиваха припряно под топлото слънце. Ст. Загорчинов, ДП, 201.Виж повече2. Пристигам някъде, на мястото, където е лицето, което говори; ида1, дохождам. Нощем тя спеше тежко и бълнуваше. Майка ѝ идваше при нея тихо, да я не усети. Елин Пелин, Съч. III, 127. – О, ти идваш с цял арсенал! – радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92. Тук са могли да идват, гонени от неволи и беди, само помрачени и скърбящи души. Й. Йовков, Разк. II, 127. Идва при мене / навъсен и потен / работник. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136. // С предл. за, със следв. изр. със съюза да или с предл. с и същ. с някакво определение – пристигам с определена цел, с цел да извърша нещо там, където е лицето, с което се говори; ида1, дохождам. И ето при него идваше веднага за съвет някой от горските обитатели. Св. Минков, ПК, 13. В тази обширна стая, срещу пет лева, идваха да нощуват мъже и жени: хамали, работници и безработни. М. Грубешлиева, ПП, 5. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. И все пак явно ставаше, че сега по-малко селяни идват да го слушат. Т. Влайков, Съч. III, 298. Той идваше винаги с добро намерение.
3. С предл. от. Връщам се, ида1 от някъде, където съм бил известно време; идвам си. Аз му казах учтиво: – Синьоре, сигурно идвате от фронта? Той ме погледна отвисоко: – Да, синьоре. Току-що се върнах оттам. Ем. Станев, Избр. пр ІІІ [еа]. – Току-що идвам от чужбина, където бях на работа. М. Касъров, ЩИ, 122. // Връщам се от някъде като носител на някакви качества, идеи, приети от там, където съм бил; ида1. Той идва от Франция след специализация с нови идеи.
4. Посещавам някое място или някого, ходя често или понякога някъде, при някого; ида1, дохождам. В Никопол Левски пристигал откъм Плевен, по Въбелското плато. Идвал обикновено на кон, в турско облекло, и се спирал в Хинковия хан. Ст. Станчев, НР, 63. Този мой или майкин ми вуйчо е идвал и гостил у нас само три или четири пътя годишно. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 24. Почти всякога идват с тях и трите постови кучета. Й. Йовков, Разк. I, 101.
5. За писмо, известие, пратка и под. – пристигам, получавам се, доставям се там, където е лицето, което говори. Вестници. Такива, каквито не бяха идвали още в Борово. Кр. Велков, СБ, 85. На следния ден идва известие за залавянето на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 335. До Франклина в Америка препечатваха европейските вестници, тъй като те идваха из Европа. С. Бобчев, ЖФ (превод), 40. – Продължавай, другарю... – Ами няма друго за писмата. Това е дето не идват редовно и войниците се тревожат. П. Вежинов, ВР, 186.
6. С предл. от. За река, път и под. – водя началото си, излизам от определено място и се насочвам към мястото, откъдето се възприема посоката; ида1. Този древен път прехвърля връх Орфей и води на юг към Бяло море. Пътят идва от Филипопол (Пловдив), върви по билото на Чернатица, и се спуска към морето. Н. Гигов, ОА, 21. След пет часа изтощително каране неочаквано попаднахме на малка рекичка, която идваше откъм платановата гора и се губеше във високата трева на пампаса. Л. Христофоров, С [еа].
7. Прен. С предл. от и непряко доп. Водя началото си, дължа появата си на нещо, уточнено от допълнението; произхождам, произлизам, ида1. Вълнувах се само от едно: кога да туря в действие ножа. Вълнението идваше от вродената ми боязън към ножовете, но сега не исках да допусна, че ме е страх. К. Георгиев, ВБ, 18–19. – Народът се печели с обич, с нещо, което идва от обичта, готовността да дадеш най-скъпото си за народната свобода, да умреш за нея. З. Сребров, Избр. разк., 23.
8. За печалба, пари – придобивам се, получавам се отнякъде, по някакъв начин; ида1. Богатството идваше от стари времена, трупали го бяха дедите и прадедите на Юрдан. Ст. Вълев, БД ч. І [еа]. Парите идват от европейската програма за развитие на селските райони. // Обикн. с лич. местоим. в дат. или с предл. на и същ. При игра на карти – получавам се, падам се подходящ, за да осигуря успех за някого; ида1. Идваха ми все хубави карти.
9. За звук, шум, топлина, светлина, миризма – разпространявам се, разнасям се, стигам до някого или до някъде от някакъв източник; достигам, ида1. Наоколо трябваше да има широки поляни, защото идваше звън на стада, ала стадо не видях. А. Дончев, ВР, 136. Ехото на боя тук идва вече по-глухо, задавено. Л. Стоянов, X, 28. Момъкът прескочи ниския плет и се промъкна до висока врата, от която идваше глъчка на хора и светлина. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Спомни си лъха на парфюм, който идваше от нея. З. Сребров, Избр. разк., 149.
10. За вест, мълва, слух и под. – разпространявам се и стигам до някого или до някъде; ида1. Заредиха се дни – дълги и безброй – ту радостни, ту скръбни. Радостни, когато получаваше писмо от Кирила, скръбни, когато идваха слухове за нови боеве, за жертви, за убити и за ранени. Г. Райчев, В, 32. Какво ставаше там [в селата]? Защо не идваше от тях никаква вест. П. Вежинов, НС, 162.
11. За природно явление, стихия – наближавам, очаква се да се проявя; ида1. Стана ясно, че идва не само дъжд, а може би и буря. А. Наковски, БС, 12.
12. За време, сезон, някакво обстоятелство и др. – настъпвам, наближавам; ида1, дохождам. И Манол каза: – Изгрев ли е това, или заник? Защото отвсякъде се вдигат зари над Родопа. Дали идва нощ, или идва ден? А. Дончев, ВР, 102. Утрото идваше свежо и тържествено под грохота на артилерията. П. Вежинов, НС, 36. Зима идва, лошо време хваща. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 274.
13. Заемам място непосредствено след нещо, следвам (при сравняване, съпоставяне по ред, качество, важност и под.); ида1. Беше много висока [къщата], голяма, а по външните стени имаше дупки. От улицата се влизаше в тъмен коридор, после идваха стълби и стаите. Вл. Полянов, ПП, 23–24. Горе по хълма се изнизваха също такива лампи, които в мрачината и отдалечеността приличаха на уловени в плен, подскачащи звезди. След тях идваха други... и трети. П. Михайлов, ПЗ, 43. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии и най-накрая идват представителите на някакво неопределено съсловие. Св. Минков, РТК, 131–132.
14. Книж. Със съюз да и следв. гл. Служа за доказателство на нещо, допринасям за изясняването или утвърждаването на нещо, изразено с втория глагол; ида1. – Аз бях сигурен, че убийството е станало там. Разбира се, след като разпитах хора от съседните села, показанията им идваха да ме подкрепят. Д. Немиров, Д № 9, 108. Краят идва да покаже напълно пагубните следствия на криворазбраната цивилизация, да се преутвърди бащиният закон и традицията с ясен и силен глас: „О, таз пуста цивилизация! Ето до какъв ред ма докара“ – казва в духа на сантименталните комедии озлочестената Анка. Т. Жечев, Избр. пр II, 97.
15. Разг. Обикн. с предл. до. Стигам до определен предел, размер, степен или определено количество; ида1, достигам. Той действуваше предпазливо и вардеше да не идват работите до явен разрив. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 56. В планинския вир водата идва до кръста на човек. // Разг. С предл. до. Стигам до някакво състояние, до някакъв край (обикн. неприятен) като разрешение на някакви отношения и под. Той постоянно си тананика всевъзможни любовни песни... Особено когато мие казаните. Тогава той идва до самозабрава. Д. Калфов, ПЮН, 44. Работата често идваше до бой. Идвам до лудост. // Диал. С предл. на. Развивам се в някаква насока, наближавам достигането на някакво състояние. Лятото идва на свършвание, дните пак станват по-малки, въздухът – по-хладничък и често ся разстила мъгла по земята. Това е есен. Пч, 1871, кн. 1, 5. Работата не идва на добре.
16. С предл. до и отвл. същ. Чрез размишление, изследване стигам (до някакъв извод), разбирам, става ми ясно нещо; достигам. – Все по-често идвам до извода, че целият живот е една голяма безсмислица и че едва ли си струва да се живее. М. Грубешлиева, ПИУ, 128. – Аз не знам точно какви са съображенията на господин министъра да прави всичко това, но постепенно идвам до убеждението, че той просто се страхува да признае, че не е могъл да даде вътрешно умиротворение на страната и вероятно няма сили да го даде. Д. Ангелов, ЖС, 538–539. Рашид, неговият колар, като сравняваше през тия дълги дни и нощи своя живот с живота на господаря си, винаги идваше до заключението, че живее по-разумно и по-весело от него. А. Гуляшки, ЗР, 34. Той [Бешков] трудно се залавя с големи сложни композиции. Предпочита да улавя ритъма на живота в неговите детайли и оттам да идва до обобщенията. Е. Каранфилов, Б III, 100.
17. Разг. Само безл. идва. Обикн. с отриц. не или във въпр. изр. и обикн. в състав. сказ. със съюз да и следв. гл. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, иде1, подхожда. Салиевица можеше да му изреди куп работи, които куцаха, но пред такъв държавен човек не идваше. Б. Несторов, АР, 25. Двамата написаха писмото. Пък и какво имаше да се церемонят толкова – мъже са вече, бойци, да седнат и да хленчат подир някакви си жени, не идваше! Кл. Цачев, В, 292. идва се безл. от идвам. Музеят на героите. Това е музей-парк. Тук се идва за поклонение, за отдих и съзерцание. Т. Генов, Избр. пр, 302. Там, дето няма други доказателства за установяване връзка и взаимодействие на един факт върху друг, там се идва до абсурди. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 169.
ЍДВАМ СИ несв., непрех. Връщам се у дома си или там, където пребивавам постоянно; дохождам си, ида си. След някоя и друга година Павел почна да си идва по-рядко. Елин Пелин, Съч. III, 19. Обикновено той си идваше за малко; когато се задържаше повече, Латинка го привързваше към себе си и тогава старите сумтяха като биволи. Г. Караславов, СИ, 192–193. Фронтоваци, ранени и инвалиди пристигаха на групи, на групи. Но бащата на Пенко не си идваше. П. Здравков, НД, 102–103.
ЍДВА МИ несв., непрех. Разг. 1. Със следв. изр. със съюз д а. Иска ми се, чувствам нужда, имам желание да направя нещо; иде ми, дохожда ми. В началото чаках Караибрахим като спасител. Чуех ли копитата на коня му, идваше ми да го прокълна. А. Дончев, ВР, 114. Колко пъти му бе идвало да скочи в езерото и да затвори устата на хората. Но той не беше пипнал и стотинка. Ст. Даскалов, ЕС, 181. Колко пъти ми е идвало сам да ви кажа: „Другари, аз съм некадърен за тази служба!“. Ем. Робов, ТШ, 42.
2. С отвл. същ. Появява се, обхваща ме усещането, чувството, мисълта, означени от съществителното; иде ми, дохожда ми. Дядо Руси стоеше на пейката си, правеше се, че не вижда нищо, но в тая минута му идваха най-тежките мисли. Й. Йовков, СЛ, 76. Като падне нощта и заспят край огъня хусарите, аз се въртя, въртя, сън ми не идва, очите ми стоят отворени. Ст. Загорчинов, ДП, 446. Нещо ме впечатлява, идва ми някаква идея и трябва да седна да я запиша.
ЍДВА МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да пристигна, да бъда някъде или с някого; иде ми се. – Сигурна съм, че е вкъщи, но... като че ли не му се идва. Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. П. Проданов, С, 7.
◊ Идвам в съзнание. 1. Свестявам се, след като съм бил припаднал. Превързват тежката рана, слагат лед и веднага го закарват в Пловдив. През цялото пътуване раненият не идва в съзнание. Ив. Бурин, НП, 35. 2. Остар. Книж. Опомням се; осъзнавам се. Тя идва в съзнание за извършеното преступление. Мис., 1905, кн. 1 [еа]. Идвам до мъртва точка; идвам до точката на замръзването. Книж. За някаква работа, дейност – не напредвам, не се развивам; спирам, замирам. След дълги протакания преговорите идват до мъртва точка. Идвам до (на) главата на някого. Разг. За нещо неприятно, някаква трудност, беда – случва се, сполетява ме. Много неща идват на главата на човека, но идват и отминават. Х. Русев, ПЗ, 269. Какво ли не идва на човек до главата. Идвам до просяшка тояга. Разг. Ставам много беден, съвсем обеднявам, разорявам се напълно. Идвам до ушите (ухото) на някого. Разг. За някаква мълва, слух за нещо – бивам чут, узнат от някого. Донякъде той [Събо] следи песните на болярите, после престана да ги чува, или изведнъж идваше до ухото му някоя откъсната дума, някое юнашко име. Ст. Загорчинов, ДП, 135. Идвам дохак (дохаки) някому или на нещо. Разг.; Идвам отхак (отхаки) някому или на нещо. Диал. Успявам да се справя с вироглавството, упорството на някого или да преодолея нещо. – На мъжа му идва дохаки само едно – говореше жената. – Вземе ли много да кръшка, заключи къщата за два дена и му дай гръб. Й. Стоянов, ПД, 53. Драго: – Знаеш положението с председателя. От разправията насам дума не е продумал. Ей го и сега... Не човек, а градоносен облак. Фрони: – На облака белият вятър идва дохаки. Н. Хайтов, ПЗ, 72. Идвам до нечия черга. Разг. За нещо лошо, нещастие, беда – засягам някого или неговия дом, семейство. Идва ми до гуша; идва ми до тук <а> (придружен с жест, с който се сочи шията). Разг.; Идва ми до козирката. Жарг. Много ми омръзва, дотяга, става ми съвсем непоносимо нещо или от нещо. – Случвало ли ти се е да пиеш да късна нощ с отегчителни глупци, когато целият свят ти идва до гуша? Д. Димов, Т, 516. – Нашата работа е полезна и рискована, но и скучна понякога. Все пак казарма, само мъже, знаете, походи, акции... Някой път идва до гуша на човека. П. Незнакомов, СП, 52. Идва ми до ушите (ухото). Разг. Научавам се за нещо (обикн. някакъв слух, мълва). Жената поверила това на свои приятелки. Така работата идва до ушите на полицията. СН, 1911, бр. 686 [еа]. Идва ми друг ум (акъл). Разг. Променям намерението, решението си. Дойдат, поработят малко там, пък после им идва друг акъл. Идва ми нагоре (нагорно, нанагорно). Разг. Трудно ми е, мъчно ми е (да се справя с нещо), чувствам се затруднен. На героите им идва нанагорно: от претенциите на жените, на държавата, на силните на деня и от живота въобще. Култ., 2003, бр. 27 [еа]. Идва ми на езика (устата). Разг. Готов съм да кажа нещо, без да съм го обмислил, механично, неволно или по навик. Дяконов минаваше от тема на тема безразборно – говореше, каквото идваше на езика му. Д. Талев, ГЧ, 281. Дълго напрягал той [Касим] паметта си и изричал всякакви думи, само истинската дума не идвала на устата му. Св. Минков, ПШ, 176. Идва ми напрез ръка (ръки). Диал. Не ми е удобно, не ми е лесно да хващам, да вземам нещо. Идва ми на ум<а> (акъла, пипето). Разг. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или ч е. Хрумва ми нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. Измъчиха се писарите да записват с пачите пера. Стана душно, ала никому не идваше на ум да отвори тесните стъклеписани прозорци. Ем. Станев, А, 174. – Искаш – рече мама – с глупавия си акъл да окачиш въжето на баща си. Не ти ли идва на ум, че тоя е от полицията? К. Георгиев, ВБ, 79. 2. Спомням си, припомням си нещо, някого, досещам се за нещо или за някого. Ала на Арона, изглежда не му идваше на ума за старейшините. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Идва ми отръки. Разг.; Идва ми отръце (отръка, сръки). Остар. и диал. Умея да върша нещо, лесно се справям с нещо. – Направи си здрав курник. Това поне ти идва отръки – съветваше го дядо Мирьо. Ем. Станев, ЯГ, 39. Една вечер чичо Заре му рече: – Стоянчо бе, гледам идва ти отръки, голям мерак имаш към добитъка, ха сега да видим, можеш ли да ме смениш, та да помогна в жътвата... Кр. Григоров, Н, 149. Добророман дори думи не намираше да разхвалява този брат Григорий. – А да видеше как разкрасява книгите! Какво не му идва отръки! И с киновар заглавките рисува, и със златен варак ги краси, и с що не! Ст. Загорчинов, ДП, 199. Идва ми умът (акълът, пипето) <в главата>. Разг. Ставам по-разумен, преставам да постъпвам необмислено; вразумявам се. – Добро и разумно говориш, болярино – намеси се и Войхна, – види се, много като пати човек, идва му умът. Ст. Загорчинов, ДП, 418. Човек като пострада, чак тогава му идва акълът в главата. Идвам на <бял (тоя)> свят. 1. Раждам се. Децата им идвали на бял свят тъй редовно, както се изнизвали и годините. Кр. Дянков, НИР (превод) [еа]. С плач идва човек на тоя свят и с хъркане го напуща. Чудомир, Дн [еа]. 2. Появявам се, създавам се. К. Фотинов намисля да създаде и българско периодично списание, което да сее просвета сред българите и да буди тяхното народно самосъзнание. След първия пробен брой той пристъпва към осъществяване на мечтата си. Тъй идва на бял свят неговото „Любословие“. Ас. Христофоров, С [еа]. Идвам на власт. Поемам държавното управление, започвам да управлявам. – Вие скоро идвате на власт. Смея да ви предложа услугите си за техническата подготовка на демократическите идеи. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 132. Идвам на крака някому. Разг. Лично, сам дохождам при някого, обикн. за да изразя уважението си към него или да му помогна в нещо, да извърша нещо за него. – Ето че и самият министър ни идва на крака. Г. Белев, ПЕМ 1966 [еа]. Идвам на себе си. 1. Възстановявам нормалното си състояние, след като съм бил припаднал, възвръща ми се съзнанието; свестявам се. Той [лекарят] сложи на Борис втора инжекция и последният бавно почна да идва на себе си. Д. Димов, Т, 537. Минутка-две Кежо равномерно диша, след това въздъхва, отваря очи, бавно идва на себе си, като човек, който е спал тежък сън. Н. Хайтов, ИОО, 36. 2. Възвръщам нормалното си душевно състояние, душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплаха и под.; съвземам се, овладявам се, окопитвам се. Бялна се шосето за Горна Оряховица и едва тогава изплашените коне престанаха да препускат, а хората започнаха да идват на себе си. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 500. Идвам си на думата (приказката). Разг. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което сме говорили. Идват ми всякакви (най-различни) акъли. Разг. Хрумват ми най-различни предположения, мисли, решения. На човек, докато е млад, всякакви акъли му идват. Каквото ми идва на езика, говоря (дрънкам, дърдоря и под.). Разг. Необмислено, прибързано, без да мисля (говоря).