избеля̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано избелѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член избелѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член избеля̀ла - единствено число, женски род, нечленувано избеля̀лата - единствено число, женски род, членувано избеля̀ло - единствено число, среден род, нечленувано избеля̀лото - единствено число, среден род, членувано избелѐли - множествено число, нечленувано избелѐлите - множествено число, членувано
ИЗБЕЛЯ̀Л, -а, -о, мн. избелѐли.
Прич. мин. св. деят. от избелея като прил. 1. Който е станал бял; побелял. Тя беше стара – може би седемдесет, а може би и осемдесетгодишна, все още права, но съсухрена и избеляла, с пожълтели бели коси. Ст. Дичев, ЗС I, 292. – Тъй си и знаех – че ще умра от свой куршум. Виждах, че Боян леко хапе избелелите си устни. – Ще прощаваш, дядо Щиляне, но трябва да си вървя! – каза той. П. Вежинов, ЗНН, 186.Виж повече2. Който е с цвят по-блед от първоначалния. – Ах, Лина, Лина! Аз те помня още от онези далечни дни, с късата избеляла роклица, с тежката плитка коси и разкривените токове на обущата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Бяха облечени в басмени, избелели рубашки, напъхани в панталоните. П. Здравков, НД, 19. Вързопът взе да се пълни. Просто да се чудиш откъде намери и подбра мама тези работи. Всичко избеляло и с кръпки. Ужасно! В. Бончева, АП, 41. Гърлото му [на Ленко] още беше засъхнало, преглъщаше мъчително и усещаше как сърцето му удря равномерно, но бързо под избелялата му риза. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 191.
3. За небе или за небесно светило при съмване или свечеряване – който е променил цвета или яркостта си и е станал по-светъл; изсветлял, избледнял. Не усети кога бе заспала и когато се събуди – от малкото прозорче надничаше избеляло, утринно небе. Д. Талев, И, 376. Големите дъбове рисуват неясно в избелелия свод своите тъмни грамадни фигури. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. По избелялото небе мъждукаха студените кристалчета на звездите. Л. Дилов, ПБД, 183. Когато отвори очи, над околните хълмове нажеженият въздух трептеше, струваше ѝ се, че върховете едва забележимо пулсират в избелялото небе. А. Наковски, МПП, 102.