ѝзбор - единствено число, нечленувано ѝзбора - бройна форма ѝзборът - единствено число, членувано - пълен член ѝзбори - множествено число, нечленувано ѝзборите - множествено число, членувано
1 цедка (прен.; разг.) - избор - подбор - пресявка (прен.; разг.) - пресяване (прен.; разг.)2 възможност - избор - алтернатива - опция (разг.)3 избор - асортиментВиж повече
- 1. избор
- - Нямам друг избор
ЍЗБОР м. Само ед. 1. Отделяне, предпочитане на едно от две или повече неща; избиране.
Друшлявица е малко поточе, но може да се каже, че нему се дължи изборът на това място за манастир. Ив. Вазов, Съч. XV, 44. Голяма отговорност носи преводачът наред с редактора и за избора на книгата, и за нейния превод. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 102. Слава богу, че виното е едно и от него не може да се прави избор. Св. Минков, ДА, 9.Виж повече2. Избраното лице или предмет. Цвета се откъсна от хорото. Еньовата снаха я гледаше и ѝ се радваше отдалече. Тя искаше хубаво да я види, всичко да запомни и да похвали още един път Еньо за избора му. Елин Пелин, Съч. III, 107–108. Новата слугиня – хубава, здрава, пъргава вакарелка – изгледа го от петите до главата и одобри избора на господаря. Г. Стаматов, Разк. I, 86. Нали Колчо най-напред ней откри своето сърце и своята севда? И тя напълно одобри избора му – младичко момиче, хубавичко и от сиромашка къща, та ще им гледа хатър. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 225. – Една лимонада. – Имам и винце хубаво – опита се кръчмарят да промени избора му. Т. Харманджиев, Р, 68.
3. Събир. Разнообразие обикн. от предмети или лица, от които може да се избира. Нямаше особен избор за покупки и той пъхна в мрежата си двестата грама сирене, които му се полагаха по купон, и половин кило кисел ябълков мармалад. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. – А бе, ти що се бавиш още и не си вземеш един грамофон? Такъв избор имам, дето нийде го няма! Чудомир, Избр. пр, 76. Богат избор на обувки.
4. Възможност да се предпочете едно пред друго. Що да чини? Освен сама да се опита да мине отвъд; тя беше видяла как гребат... Това ѝ се видя опасно, но друг избор не ѝ оставаше. Ив. Вазов, Съч. XI, 12. В началото мислех, че за него има само един изход – да се подчини. Имаше ли той някакъв избор? А. Дончев, ВР, 50. Думите на Бояджията напомниха на младежа собственото му покалугерване. Тогава той нямаше друг избор; не виждаше други път. Ст. Дичев, ЗС I, 254.
5. Избиране чрез гласуване обикн. на временно ръководство (на събрания и под.) или на лица на изборна длъжност; избиране. После се разглеждаха оплакванията на калфите и чак след тази работа се пристъпваше към избор на нов председател. Г. Белев, ПЕМ, 44. След това те [директорите] трябваше да искат избор на нови делегати от нови работнически събрания. Д. Димов, Т, 255. Ла Фонтен се прие в Академията с шестнадесет гласа против седем. Царят даде за причина, че имало метеж и лукавство в Академията, и отлага да одобри избора. Ч, 1875, бр. 13, 604.
6. Обикн. мн. Полит. Избиране чрез гласуване на депутати, представители на върховна власт, длъжностни лица за определен срок. Той [управителят] млъкна, погледна Юрталана, подаде му цигарите си и попита: – Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? Г. Караславов, С, 179. Но се оказа, че брат ми не се интересува от политика. Не знаеше например, че имало министерска криза и че се готвели парламентарни избори. К. Калчев, ПИЖ, 96. Из Хорватско являват, че народната партия ще да победи при изборите. Правителството употреблява сичките си сили, за да са изберат негови кандидати. С, 1872, бр. 47, 380.
7. Остар. Книж. Сбор от избрани най-добри неща измежду много произведения. Византийската Еклога е избор от римското и византийско права на законоположения „за честите дела и договори“, както се казва в нейния увод. Ив. Хаджийски, БДНН I, 60–61. Когато отпечатах тоя малък избор стихотворения на баща си, мене ме обзе неизразима тъга. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57.